Гай-джин
Шрифт:
— Чух, че капитан Орлов наричал баща ми „тай-пан“, а дядо ми му беше също толкова скъп, може би дори повече, отколкото на теб.
— Вярно е — потвърди Шийлинг и се изопна. — Когато капитан Орлов изчезна, баща ти ме направи завеждащ флотата. Служих му от все сърце, както ще служа и на теб, и на сина ти, ако доживея дотогава. Като особено благоволение те моля, нека нещата си останат, както бяха при баща ти!
Шийлинг бе просто безценен за Търговската къща. И тримата го знаеха. Както познаваха и неговата непреклонност. Малкълм кимна, все пак засегнат.
— Безопасно плаване, капитане.
— Благодаря, сър. И… и късмет във всичко, господин Струан. И на теб, Джейми.
Докато Шийлинг се отправи към изхода, Малкълм вече бе разчупил първия печат на чантата, но преди капитанът да хване дръжката, вратата се отвори. На прага застана Анжелик. Шапка, морскосиня рокля, ръкавици и слънчобран. И тримата мъже притаиха дъх пред нейната лъчезарност.
— О, извини ме, cheri, не знаех, че си зает…
— Няма нищо, заповядай. — Малкълм с мъка се изправи на крака. — Да ти представя капитана на „Танцуващият облак“ — Шийлинг.
— La, господине, великолепен кораб, късметлия сте.
— Да, да, така е, госпожице. Благодаря ви — отвърна Шийлинг с усмивка. „Господи — помисли си, — не бях я виждал досега, кой ще посмее да обвинява Малкълм?“ — Довиждане, госпожице. — Капитанът отдаде чест и излезе, а не му се искаше да си отива точно сега.
— Извини ме, че ви прекъснах, Малкълм, но ми бе заръчал да те взема за обяда със Сър Уилям… не си забравил, че имам урок по пиано с Андре следобед, пък и уредих в пет да ни направят дагеротип. Здравей, Джейми!
— На нас ли?
— Да. Спомняш ли си забавния италианец, който пристигна с предишния пощенски кораб от Хонконг за известно време. Той ги прави и гарантира, че ще изглеждаме много добре!
Безпокойството на Малкълм се разсея донякъде, усещаше присъствието й с цялото си същество, душа даваше за нея, макар да я бе видял едва преди час — пиха кафе в покоите му в единадесет: тя бе въвела този обичай, а той му се наслаждаваше от все сърце. Струваше му се, че през последните две-три седмици любовта й към него бе разцъфтяла още повече, макар Анжелик да прекарваше повечето си време в яздене, стрелба с лък, уроци по пиано, в подготовка на соарета, писане на писма и водене на дневника си — така живееха всички те. Но щом останеше с него, бе по-грижлива и по-нежна от която и да било жена. Любовта му и неговата потребност от нея нарастваха с всеки изминал ден с непреодолима сила.
— Обядът е в един, скъпа, а сега едва минава дванадесет — отвърна той и тъй като не му се искаше тя да си отива, добави: — Ще ни отделиш ли няколко минути?
— Разбира се. — Тя грациозно, сякаш с танцова стъпка, го доближи, целуна го и се отправи в покоите си. Парфюмът й остана да витае в стаята като очарователен спомен.
Струан разчупи последния печат с треперещи пръсти. Вътре имаше три писма: едно от майка му до него, едно — пак от нея за Джейми. Третото беше от Гордън Чжан, компрадор на компанията и негов чичо.
— Ето — подаде на Джейми адресираното до него писмо, сърцето му блъскаше лудо. Щеше му се Шийлинг да не бе идвал. Двете писма сякаш изгаряха пръстите му.
— Ще те оставя сам — рече Джейми.
— Недей. Лошите вести не бива да се четат насаме. — Малкълм вдигна очи към него: — Отвори своето.
Джейми се подчини и го прочете набързо. Лицето му пламна.
— Лично ли е, Джейми?
— Гласи следното: „Скъпи Джейми — за пръв път от дълго време насам използва предишното обръщение, — можеш да го покажеш на сина ми, ако пожелаеш. Ще изпратя Албърт Макструан от шанхайската ни кантора при вас веднага, щом успея да го уредя. Ще го направиш свой наместник и ще го обучиш на всичко в дейността ни в Япония, така че, освен ако не се случат две неща, той да е в състояние да те замести достойно, след като напуснеш компанията ни. Първото: синът ми да е в Хонконг по Коледа. Второто: ти да го придружиш.“
Джейми се втренчи в Малкълм безпомощно:
— Толкова. Следва само подпис.
— Нищо подобно. — Малкълм също бе пламнал.
— Щом Албърт пристигне, нека върви по дяволите.
— Голяма работа, ако поостане някой и друг ден и се огледа наоколо. Не е лошо момче…
— Майка ми е… Не съм предполагал, че е толкова жестока: значи, ако не се подчиня й не проявя раболепие, ти ще изхвърчиш. Е? — Очите на Малкълм блуждаеха по бюрото. През последните няколко седмици бе положил нечовешки усилия да ограничи приемането на лекарството до веднъж дневно. На няколко пъти не бе издържал.
— Пий го с мярка, Малкълм — бе го посъветвал доктор Бабкот, — само когато имаш болки. — Бе настоял да погледне шишенцето не за да му го отнеме, а просто да установи съставките му. — Доста е силничко. Запомни, настойката не е лек и някои хора се пристрастяват.
— Не и аз. Необходимо ми е против болките. Ти облекчи болките, а аз ще спра лекарството.
— Съжалявам, приятелю, де да можех. Вътрешните ти органи са сериозно увредени, е, не чак толкова сериозно, но е нужно време, докато заздравеят.
„Прекалено много време — мислеше си Малкълм. — Дали пък не съм по-зле, отколкото Бабкот признава? — Загледа се в двете писма, нямаше охота да ги отваря. — Отвратително е от нейна страна да използва уволнението на Джейми като сопа.“
— Долно е!
— Госпожа Струан има някои права — напомни му Джейми.
— Тя не е тай-пан, а аз. Волята на баща ми беше от ясна по-ясна. — Говореше с глух глас, мислите му се мятаха в безпорядък. — Ами ако чичо Шийлинг е прав, че тази титла трябва да се заслужи, а?
— Ти си тай-панът — любезно вметна Джейми, макар да знаеше, че не е вярно. — Странно, дето отвори дума за Орлов, години не се бях сещал за него. Какво ли го е сполетяло?
— Да — личеше си, че Малкълм е разсеян. — Горкият Орлов беше белязан, след като срази любимия син на У Фан Чой. Ама че глупак — да слезе сам на брега в Макао. Навярно пиратите на Белия лотос са го опекли. Макао е ужасно място, оттам е лесно да стигнеш до Китай, а Белия лотос има съгледвачи навсякъде. Не бих искал да попадна в черния им списък… — Гласът му заглъхна. Наведе очи към писмата, потънал в размисъл.
Джейми изчакваше. После рече:
— Викни ме, ако ти дотрябвам. Ще прегледам останалата поща. — Макфей излезе.
Малкълм не го чу как затваря вратата след себе си. В края на писмото имаше постскриптум „С обич“, значи майка му не изпращаше тайно съобщение:
„Мой любими, но блудни синко,
Възнамерявах да пристигна с «Танцуващият облак», но се отказах в последния момент, тъй като Дънкан бе много зле и отново има круп. Може би дори е по-добре да ти напиша това, което искам да ти кажа, та да не стават грешки.
… Научих от твоите прибързани и необмислени писма какво искаш или не искаш да правиш за «годежа» ти, за Джейми Макфей, госпожица Ришо и т.н. — и за петте хиляди пушки. Незабавно писмено отмених разточителната ти поръчка.
Дойде време за конкретни и явни решения. Тъй като не си тук и отказваш да сториш каквото те моля, ще ги вземам аз. За твое лично сведение — имам право, на това.
Докато горкият ти баща беше на смъртно легло и нямаше за кога да чакаме завръщането ти, точно преди да издъхне, той де факто ме направи тай-пан според всички условия на волята и завещанието на Дърк — а някои от тях са ужасни. Всички условия се приемат пред лицето на Бога, скришом, и се препредават тайно от тай-пан на тай-пан. Очаквахме, че ти незабавно ще се завърнеш и аз ще ти предам мантията. Едно от условията на Дърк гласи: «Дълг на тай-пана е да се закълне, че напълно вярва в почтеността на своя приемник.» Не бих могла да дам подобна клетва за теб в дадения момент. Всичко това, както и по-долу написаното е само за твое лично сведение — ще навреди на компанията, ако стане публично достояние, така че унищожи писмото, след като го прочетеш.
С днешната поща за Шотландия предложих поста тай-пан на братовчед ти Локлин Струан, сина на чичо ти Роб, с четири уговорки: първо — незабавно да пристигне в Хонконг и три месеца да се обучава тук — както знаеш, той е далеч по-опитен от теб във великобританските ни дела, макар ти да си много по-подходящ и по-обучен от него; второ — да приеме да пази всичко в пълна тайна; трето — в края на изпитателния срок пред лицето на Бога ще направя окончателен избор между двама ви и решението ми, естествено, е задължително; четвърто — ако се вразумиш, той да приеме, че съм длъжна да избера теб, но пък Локлин ще е следващият тай-пан. В случай че ти останеш бездетен, братовчед ти ще те наследи, а Дънкан — него.
Да се вразумиш, синко, означава веднага да се завърнеш в Хонконг най-късно по Коледа, и то съвсем сам, като изключим Джейми Макфей (и доктор Хоуг, стига да ти е приятна компанията му), за да обсъдим бъдещите ти планове, да поемеш неотложните си задължения и да се приготвиш за поста, за който си се обучавал цял живот. Окажеш ли се достоен, ще те направя тай-пан на двадесет и първия ти рожден ден на двадесет и първи май.
Показах писмото си на Гордън Чжан и го помолих да ти го разтълкува, ако се налага — нашият компрадор е задължен според устава на Дърк, задължен да присъства като страна в предаването на властта.
Твоя предана майка
P.S. С обич
P.P.S. Благодаря ти, че ме извести за новата глупост на Парламента (по чудатия канален ред на нашия лют враг Грейфорт. Внимавай с него, замисля нещо лошо, но ти си по-наясно и от мен). Да, и до нас стигнаха слуховете, че губернаторът се правел, че уж нищо не знае.
Вече писах на нашите парламентаристи още щом плъзна мълвата, да престанат с глупостите си, ако наистина е така; а също и в Бенгалия, за да ги предупредя. В отговор на писмото ти им писах повторно. Наистина е крайно време да се прибереш и да поемеш дълга си и трупащите се проблеми.“