Чтение онлайн

Военачалникът на Огама, ръководещ внезапното нападение, не обърна внимание на опасността, която заплашваше само жителите, а даде заповед за първото нападение, пренебрегвайки съвета на Йоши да подпали колибите и да остави стрелците да застрелят шиши, щом напуснат убежището си. Четирима нападатели на Огама паднаха при ожесточената атака на шиши от предната врата и страничните прозорци. Всеобща схватка избухна и тук, и в задната уличка, след като самураите извършиха нов бесен набег, мъжете се мятаха, препъваха се в ограниченото пространство, калта и полумрака. Двама шиши пробиха кордона, но ги съсякоха от засада? Новият залп по колибата бе последван от друг опит за пробив от обезумяла група шиши — безнадеждна работа, защото нов обръч ги приклещи, а зад него още един. Димът от пожарите пречеше на нападателите и на атакуваните.

Дойде заповед от Акеда. Хората му се спуснаха към колибата е факли, запратиха ги на покрива и през шоджи, бързешком отстъпиха, за да разчистят пространство за другарите си с пушките. Пак стрелба и още мъртви — нов грозд от шиши се втурна навън и потъна в крещящото и скимтящо меле. Вонята на пушек, мърша, кръв, пожари, горящо месо и мъртъвци изпълваше влажната нощ. Вече не валеше, а само росеше.

Добре защитени от личните си телохранители, Огама и Йоши наблюдаваха от командната позиция, далеч от пламъка и битката. И двамата носеха доспехи и мечове, а Йоши бе окачил през рамо пушката си. До тях наблюдаваха чиновници от Бакуфу. Разгневени и объркани, те се изненадаха, като видяха, че един шиши проби кордона и затича по уличката, стрелна се по странична пресечка незабелязано за атакуващите самураи от Чошу.

— Това ли е Кацумата? — изкрещя Огама, но думите му потънаха, защото Йоши без колебание се прицели, стреля, зареди и стреля отново. Мъжът отскочи с писък. Огама и всички наоколо се отдръпнаха, не бяха очаквали Йоши да се намеси лично. Без да бърза, Йоши се прицели в мъжа, който се гърчеше безпомощно в мръсотията. Куршумът отхвърли тялото назад. Последен мъчителен вой, и тялото замря неподвижно.

— Това не е Кацумата — разочарова се Йоши. Огама изруга, не виждаше добре на тъмно. Отмести поглед от тялото и погледна пушката, отпусната в ръцете на Йоши, потисна тръпките, които го полазиха.

— Добре я използваш.

— Лесно е да се научи човек, Огама-доно, много е лесно. — С предпазливо нехайство Йоши постави нов патрон в цевта, напълно сигурен, че това е първата пушка, която Огама вижда. Бе я донесъл и бе довел стрелците си съзнателно, за да го впечатли, да го извади от равновесие и да го принуди повече да внимава с опитите за убийство. — Да се убива с това е отвратително, страхливо, недостойно.

— Да, да, така е. Мога ли да видя пушката, моля!

— Разбира се. — Йоши постави предпазителя. — Тя е американска — последна мода магазинна пушка. Скоро ще получа доставка от пет хиляди. — Усмивката му бе тънка, спомняйки си как бе погазил заповедта на Огама. — Моят прадядо мъдро е поставил извън закона всички пушки — всеки може да убива с една от тях, отблизо и отдалеч, даймио, търговец, крадец, ронин, селянин, жена, дете. Моят прадядо е бил много мъдър. Жалко, че не можем да сторим същото, гай-джин го направиха невъзможно.

Пушката изглеждаше странна за Огама, по-тежка от меч, смазана и смъртоносна и това усещане по особен начин се сля с вълнението от внезапното нападение, убийствата, писъците и битката. Съгледвачите докладваха, че Кацумата наистина е вътре и значи скоро главата на омразния му враг ще бъде изложена на показ. Всичко това го изпълваше с непреодолима сладникава погнуса.

„Добре е да се убива така, без опасност за теб самия — помисли си той, пръстите му галеха цевта, — но Йоши пак е прав. Във вражески ръце… а всички други ръце ще са вражески. Пет хиляди? Ийе, трудно ще се преборя с него. Аз поръчах само хиляда — откъде ли взема пари, земните му са почти толкова затънали в дългове, колкото моите… ах, да, разменя ги срещу отстъпката от златните мини. Умно. Аз ще направя същото. Какъв ли е тайният му план? Притежава ли и той «Пурпурно небе»? Ако Йоши получи пет хиляди, аз трябва да получа десет. Тази вечер той доведе четирийсет свои души. Защо? Дали за да ми напомни, че се съгласих за толкова на всяка порта? Четирийсет стрелци с пушки могат лесно да изтребят мои двеста, освен ако не са също така добре въоръжени.“

— Имаш ли още от тях тук? — попита той.

Йоши реши да бъде искрен:

— В момента не.

Огама замислено му върна пушката и насочи вниманието си към колибите.

Шумът от битката стихваше, а прашенето на пожара се разрастваше; обитателите се опитваха да го потушат, наредени в редици, по които си подаваха ведра с вода. Покривите на набелязаната колиба и другите от двете й страни също горяха. Избухна нов отчаян ръкопашен бой, тъй като още шиши напуснаха пламналата постройка, мнозина вече бяха ранени. Йоши каза:

— Кацумата не е сред тях.

— Може би се е опитал да се измъкне отзад. Там, вън от полезрението им, петима шиши вече лежаха мъртви в мръсотията редом с осем самураи на Огама и шестима ранени. Нова схватка между трима шиши и десет самураи на Огама вървеше към своя неизбежен завършек. — Последва соно-джой и тримата мъже се втурнаха към смъртта. Трийсет самураи от Чошу, строени в дълбочина, чакаха следващия пробив. От процепите в шоджи се издигаше дим. Воня на горяща плът се носеше във въздуха. Никакво движение отвътре. Офицер махна на един от самураите.

— Докладвай на военачалника какво става тук и го попитай дали да чакаме, или да влезем.

Мъжът изтича.

Отпред схватката приключи, както всички останали. Тримата шиши загинаха храбро. Още дванайсет умряха, както и седемнайсет самураи от Чошу, а един от хората на Йоши бе разкъсан на парчета. Четиринайсет бяха ранени, трима шиши — безпомощни, обезоръжени и все още живи. Военачалникът изслуша доклада.

— Кажи на офицера да чака и убива всички, които се мернат навън. — Той викна една група, която държеше в резерв. — Изпразнете колибите, докато все още има възможност. Убивайте всички, които не се предадат, но не и ранените.

Самураите веднага хукнаха към вратата. Вътре се чуха кратки викове, после настана тишина. Един от самураите излезе отново, кръв цвъртеше от зверски разрез в бедрото му.

— Половин дузина ранени, много трупове.

— Измъкни ги, докато не се е срутил покривът.

Труповете и ранените бяха подредени пред Йоши и Огама, чиновниците стояха наблизо. Факлите хвърляха странни сенки. Двайсет и девет убити. Единайсет зле ранени. Кацумата не беше сред тях.

— Къде е той? — изкрещя Огама на главния представител на властта, вбесен. Йоши също бе ядосан; никой не знаеше точния брой на враговете вътре, когато бе започнала битката.

Човекът падна на колене:

— Господарю, кълна се, че беше вътре и че не е излизал.

Огама пристъпи до най-близкия ранен шиши:

— Къде е той?

Мъжът го погледна през болката си:

— Кой?

— Кацумата! Кацумата!

— Кой? Не познавам никакъв… никакъв Кацумата. Соно-джой, предателю! Убий ме и стига вече.

— Много бързаш — процеди през зъби Огама. Всеки от ранените бе разпитан. Огама погледна всяко лице — никакъв Кацумата. Нито Такеда.

— Убийте ги всичките.

— Нека да умрат с чест, като самураи — рече Йоши.

— Разбира се. И двамата погледнаха как покривът на колибата падна и стените се срутиха сред порой от искри, повличайки съседните колиби. Росенето отново премина в дъжд.

— Военачалнико! Загаси огъня. Трябва да има мазе, скривалище, ако това говно не е пълен глупак. — Огама закрачи окончателно вбесен, вярваше, че по някакъв начин са го измамили.

Главният чиновник нервно се изправи и се промъкна боязливо към Йоши.