Чтение онлайн

Каква е най-лесната им мишена в Нипон? Йедо.

Разбрал ли е това Огама и дали тайният му план не е само да предизвика гай-джин? Ако аз бях водачът на гай-джин, щях да разруша Йедо. Те не знаят, но Йедо е неделим от нашия шогунат. Ако Йедо падне, шогунатът също ще падне и тогава Страната на Боговете ще е достъпна за насилие.

Ето защо това трябва да се предотврати на всяка цена.

Мисли! Как да хванем в клопка гай-джин и Огама, чието решение е да сложи нашите глави на варварския дръвник — а не своята.“

— Съгласен съм с твоя умен съветник, трябва да се подготвим за отбраната на Осака — започна Йоши със свит стомах. Тревогата му за безопасността на Йедо преля. — Дали Осака, дали сега или по-късно, военната флота се е върнала. Ако не сме много предпазливи, войната е неизбежна.

— Стига с тази предпазливост. — Огама се наведе към него. — Аз казвам, дали ще слязат в Осака или не ние ще изрежем този цирей от топките си — ще изтребим Йокохама. Сега! Ако ти не желаеш, толкова съжалявам, ще го направя аз.

Йокохама

Събота, 1 декември

— Надминахме флотата преди два дни, господин Малкълм, Джейми — жизнерадостно съобщи капитанът на клипера, като криеше потреса си от промяната в Малкълм, когото познаваше от бебе и с когото се бе майтапил и пил само преди три месеца в Хонконг — от измъченото му, хлътнало лице, чудатия отнесен поглед, от бастуните, без които не можеше да ходи и дори да стои прав. — Бяхме опънали всички платна и напредвахме стремително, а те я караха по-спокойно, и с право, защото май не искаха да загубят някоя от натоварените с въглища баржи; влачеха ги на буксир.

Капитанът се казваше Шийлинг и току-що бе слязъл на брега от кораба си „Танцуващият облак“, пристигнал съвършено неочаквано. Бе четиридесет и две годишен, брадат, обветрен човек, на служба в Търговската къща повече от четвърт век.

— Само дадохме салют и продължихме.

— Чай, капитане? — Макфей му наля машинално; от дългогодишен опит знаеше, че това е предпочитаната му напитка. По време на пътуванията си капитанът го пиеше денонощно, подсладен като шербет. Намираха се в покоите на Малкълм край голямата маса и Джейми, както и тай-панът, почти не слушаше, вперил очи в запечатаната пощенска чанта, щампована с герба на Търговската къща, притисната под лявата ръка на Шийлинг.

Шийлинг имаше кука на мястото на лявата си китка. Бе я загубил още като курсант при едно пътуване по реката Яндзъ с товар от опиум — пиратите от флотилията на Белия лотос обградили тяхната лорча 55 и в завързалата се схватка някой отсякъл китката му. По-късно получил похвала за проявената храброст. Обожаваният му идол Дърк Струан го измъкнал от пропастта, като го прикрепил към главнокомандващия търговската му флота Орлов Гърбушкото със заповед да го научат на всичко необходимо.

— Сполайти — усмихна се Шийлинг и отпи голяма глътка. — Отличен е, Джейми! Разбира се, бих предпочел едно голямо уиски, както сам се досещаш, но ще почакам до Хонолулу — възнамерявам да потегля незабавно, дойдох само да…

— Хонолулу? — възкликнаха в един глас Струан и Джейми. Това бе необичайна спирка за клиперите им по трасето през Тихия океан до Сан Франциско и обратно.

— Какъв товар караш? — запита Малкълм, като едва не прибави „чичо Шийли“, името, с което го бе наричал в доброто старо време на своето юношество.

— Както обикновено — чай и подправки за Фриско, но имам заповед първо да отнеса пощата на посредниците ни на Хаваите.

— Заповед от майка ми ли?

Шийлинг кимна и весело втренчи сивите си очи в Струан. Бе подочул поверителните клюки за някои от разногласията между майката и сина — годежът на Малкълм и нейното несъгласие бяха в устата на цял Хонконг, но бе получил строги указания да не споменава нищо.

— Как върви търговията в Хавай? — запита Малкълм, пронизан от безпокойство. — Тя каза ли ти?

— Не, госпожа Струан само ми заръча да се отбия тук.

Порив на вятъра разклати кепенците. И тримата погледнаха през прозореца. Тримачтовият клипер стоеше на котва в залива, устоявайки победоносно на големите вълни, платната му бяха готови за вдигане, скоро щеше да полети в открито море и да се понесе с бесните ветрове или пък с попътните, или с каквото там предстоеше. Тримата се издуха като платна от гордост, а Шийлинг усети прилив на нежност, че командва тази царица на морето. После отново съсредоточи вниманието върху Малкълм и разсеяно се почеса по врата с куката си.

— И тук ме изпратиха със същата задача: пощата! — Подаде му чантата. — Мога ли да получа разписка, моля?

— Естествено. — Струан кимна на Джейми и той се зае с нея. — Какво ново в Хонконг?

— Ще разбереш от писмата, но донесох и последните вестници — хонконгски и лондонски; — оставих пакета в кантората ви долу.

Шийлинг гаврътна чая, бързаше да потегли. Това щеше да е четвъртото му пребиваване в Хаваите и добре познаваше красотата на тамошните момичета, изключителната им, любвеобилна природа; парите за тях не бяха от значение — за разлика от Хонконг, Шанхай, пък и от всички други места, в които бе отсядал. „Този път тайно ще купя малко земя. Под чуждо име. Ще се установя на Хаваите догодина, като се оттегля от компанията. Ще ида там и никой няма да ме знае.“ Мисълта да отплава завинаги, да зареже жена си — тая свадлива кранта — и ненаситните си деца в Лондон („Тате, купи ми това“, „Тате, купи ми онова“), не че ги виждаше кой знае колко често, го изпълваше със задоволство.

— Имам предвид местните новини в Хонконг — поясни Струан.

— О! Ами семейството ти е в добро състояние — и госпожа Струан, и брат ти, и сестрите, макар че младият Дънкан се бе простудил бая тежко, когато заминавах. А що се отнася до Хонконг, конните надбягвания са страхотни, както винаги, и храната — и тя. Госпожа Фъдърингил все така процъфтява, въпреки рецесията Търговската къща държи курса, знаеш го по-добре от мен, но както обикновено, пълзят слухове, че нищо не е в ред, разпространявани вероятно от Брокови, ама това си е съвсем в реда на нещата и винаги е било така. — Той се изправи. — Благодаря ви най-любезно. Най-добре да вървя, искам да хвана прилива.

— Няма ли поне да останеш за обяд?

— Не, благодаря, по-добре, да отплавам…

— Какви слухове? — дрезгаво запита Малкълм.

— Не си струва да ги повтарям, господин Малкълм.

— Защо не ме наричаш тай-пан като всички останали? Струан бе раздразнен от предчувствието за съдържанието на пощата. — Аз съм тай-пан, нали?

Шийлинг не промени изражението си, обичаше момчето, възхищаваше му се и го жалеше за бремето, което му се бе стоварило.

— Така е, прав си, време е да престана с това „господин Малкълм“. Ама, ще ме извиниш, навремето баща ти ми каза същото, щом стана тай-пан няколко дни след като тайфунът уби… уби тай-пана господин Дърк. Знаеш колко ми беше скъп и помолих моя капитан, капитан Орлов, за разрешение да поприказвам с господин Кълъм и Орлов ме пусна. И тъй, рекох на баща ти, че винаги съм наричал господин Дърк тай-пан и като особено благоволение го моля да му викам „сър“ или „господин Струан“. Той се съгласи. Прояви особено благоволение. Може ли…