Чтение онлайн

— Извини ме господарю — прошепна той, — но и жената я няма. Сигурно има скр…

— Каква жена?

— Беше млада. От Сацума. От няколко седмици е с тях. Смятахме, че е приятелка на Кацумата. Съжалявам, но и Такеда не е там.

— Кой?

— Шиши от Чошу, когото следяхме. Може би той е съгледвачът на Огама — виждали са го да се промъква в главната квартира на Огама в деня преди нашето неуспешно нападение над Кацумата.

— Сигурно ли е, че Кацумата и другите двама са били вътре?

— Да, господарю. И тримата, господарю.

— Тогава има мазе или таен изход.

Откриха го призори. Вентилационен капак над тесен тунел, достатъчен човек да пропълзи през него, който свършваше доста далеч в покрита с бурени градина на необитаема барака. Огама ядно ритна маскирания капак.

— Бака!

— Ще обявим награда за главата на Кацумата. Специална награда — каза Йоши, също ядосан. Очевидно провалът се бе отразил на отношенията им, толкова мъчително манипулирани и едва започнали. Но той беше твърде хитър, за да спомене за Такеда или жената — тя не беше от значение. — Кацумата сигурно е все още в Киото. Ще наредим на Бакуфу да го намерят и заловят или да ни донесат главата му.

— Ще наредя на моите привърженици да направят същото. — Огама се бе поуспокоил. Той също си мислеше за Такеда, чудеше се дали бягството му вещае добро или зло. Той погледна военачалника, който се бе приближил. — Да?

— Желаеш ли да видиш главите, господарю?

— Да. Йоши-доно?

— Да.

На ранените шиши бе позволено да умрат достойно без допълнителна болка. Бяха обезглавени по ритуала, главите им бяха измити и наредени според церемонията. Четирийсет. „Отново тази цифра — помисли си Огама тревожно. — Поличба ли е това?“ Все пак скри безпокойството си, не познаваше никого от тях.

— Видях ги — каза Огама официално, зората бе влажна поради лекия дъжд.

— Видях ги — тържествено рече и Йоши.

— Набучете главите на колове, двайсет пред моите порти и двайсет пред портите на господаря Йоши.

— А надписът, господарю? — попита военачалникът.

— Йоши-доно, какво предлагаш?

След пауза, като знаеше, че пак го изпитват, Йоши предложи:

— Двата надписа могат да гласят: Тези разбойници ронини бяха наказани за престъпленията против Императора. Нека всички се пазят от злодеяния. Добре ли е?

— Да. А подписът? — И двамата знаеха, че това е много важно и трудно за решаване. Ако Огама се подпишеше сам, това загатваше, че той е законният господар на Портите; ако Йоши го подпишеше, това щеше да предполага, че Огама му е подчинен — законно бе, но и дума не можеше да става. Печатът на Бакуфу загатваше за същото. Дворцовият печат щеше да е неподходящо забъркване на Императора в светските дела.

— Може би отдаваме на тези глупаци твърде голямо значение. — Йоши се престори на изпълнен с презрение. Присви очи, когато над рамото на Огама видя Басухиро и няколко души охрана да се задават по сиромашката, покрита с локви уличка. Той погледна към Огама: — Защо просто не набучим главите на колове тук? Защо да им оказваме такава чест, като се подпишем? Тези, които искаме да узнаят, ще го научат много скоро — и ще се опомнят. А?

Огама остана доволен от дипломатическото решение.

— Отлично. Съгласен съм. Нека се срещнем по здрач и… — той замълча, зърнал Басухиро да бърза към тях, изпотен и останал без дъх. Тръгна да го посрещне.

— Куриер от Шимоносеки, господарю — заекна Басухиро.

Огама сякаш си сложи маска. Пое свитъка и се приближи до една от факлите. Всички погледи бяха приковани в него, докато го отваряше — Басухиро учтиво държеше чадър над главата му.

Съобщението беше от военачалника, командващ Проливите, и с дата отпреди осем дни, бе пренасяно бързо, денем и нощем, с голямо предимство:

„Смърт на всички гай-джин“ — поиска да изпищи Огама, — ослепял от гняв, че цяла флота е била в ръцете му, както Кацумата, но е избягнала отмъщението — като Кацумата. Пяна изби в ъгълчето на устните му.

— Подготви нови указания: „Нападайте и унищожавайте всички вражески бойни кораби.“

Басухиро, все още запъхтян, каза:

— Мога ли да предложа, господарю, да обмислите: „ако са повече от четири едновременно“. Винаги си отстоявал изненадващите действия.

Огама изтри устните си и кимна, сърцето му биеше силно при мисълта, че е можел да унищожи толкова много кораби. Дъждът се засили и забарабани по чадъра му. Зад Басухиро видя Йоши и останалите офицери — чакаха, наблюдаваха го, прецени дали да се отнася с Йоши като с враг или като със съюзник; намесата на флотата, арогантността и собственото му безсилие го сломиха.

— Йоши-доно! — Той му махна и заедно с Басухиро се отдалечи, за да останат насаме. — Прочети го, моля те.

Йоши бързо го прочете. Въпреки че се владееше, пребледня.

— Дали флотата се е насочила по вътрешното море към Осака? Или ще завият на юг към Йокохама?

— На юг или не, следващите бойни кораби в мои води ще хвръкнат във въздуха! Басухиро, изпрати веднага хора в Осака.

— Почакай, Огама-доно — прекъсна го бързо Йоши, за да помисли. — Басухиро, какво ще ни посъветваш?

Дребният мъж се отзова незабавно:

— Господарю, да приемем за момент, че отиват в Осака. Би следвало заедно да се приготвим веднага за защитата й. Вече съм изпратил спешно съгледвачи, за да проучат курса на флотата, това е най-доброто, което мога да направя.

— Добре. — Огама разтреперан изтри дъжда от лицето си. — Цялата им флота в моите проливи… Защо не бях там.

Басухиро каза:

— По-важно за тебе е да пазиш Императора от враговете му, господарю, а твоят командващ е постъпил правилно, като не е стрелял по единичен кораб. Сигурно е било примамка да открият силата ти. Бил е прав да не издава защитата ти. Сега капанът е заложен, ти ще решиш кога да го захлопнеш. Защото само един вражески боен кораб се е промъкнал обратно и е обстрелвал някои лесни позиции и бързо се е оттеглил. Предполагам, че техният командващ флотата се е уплашил, не е приготвен за нападение, нито за слизане на войски на сушата, за да започне война, която ние ще довършим.

— Да, ще я довършим. Уловка значи? Съгласен съм. Йоши-доно — заяви Огама решително, — нека приключим с това и да започнем война. Изненадващо нападение над Йокохама независимо дали ще слязат в Осака или не.

Йоши не можа да отговори тутакси, едва не му прилоша от внезапно мрачно предчувствие, което се опита да прикрие. „Осем бойни кораба? Та те се връщат с четири повече от Китай, значи гай-джин са подсилили флотата си. Защо? Да отмъстят за убийците от Сацума, не — по-скоро заради нападенията на Огама над корабите им. И те ще постъпят, както в Китай. Кораб на гай-джин бе потопен в Тайванския пролив, а те съсипаха китайското крайбрежие по протежение на стотици левги.