Чтение онлайн

— О, боже! — промълви Нанси. — Така е. Често ме питаше как съм могла да се оправям във войната с кръвта и раните.

— Що се отнася до Джоун — нейният съпруг сподели с мен, че тя е имала силен страх от змии. Сега ти пък казваш, че Шийла, която паднала и загинала в пропастта, е имала панически страх от височини. Алиша — не можем да попитаме съпруга й, но нямаше ли нещо в писмото до сестра й?

„… трябва да прекося реката, а знаеш какво изпитвам от реките!“ — приведе цитат Нанси. — Стана ми чудно, когато го прочетохме! Бас държа, че се е страхувала от удавяне! Не смяташ ли? Можем ли да го проверим? Кой би си го спомнил? Кити може би.

— И това ни отвежда до първата жертва — Доли. Смърт чрез изгаряне? Много хора изпитват страх от огън. Не би било трудно да го проверим. Но ние разглеждаме три съвсем категорични фобии от пет възможни.

— Джо, какъв ли човек убива жени по най-зловещия за тях начин?

— Би било твърде лесно да се допусне, че е последовател на маркиз Дьо Сад, но всъщност не, не мисля, че за това става дума в случая. Виждаш ли, в нито едно убийство няма сексуален аспект, нали? Освен ако докторът не е открил нещо друго?

— Не. И не ми се струва, че скрива някакви гнусни подробности за смъртта на жените. Казах му, че съм била медицинска сестра и той ме удостои с комплимента да говори с мен с медицински термини и доста открито. Много се натъжих обаче, когато разбрах от него — а по онова време този факт не е бил известен на повечето хора, — че Доли Прентис е била бременна, когато е загинала. Това беше ли ти известно?

— Мили боже! Не. В документите, които ми дадоха, нямаше заключение от аутопсия.

— Сякаш някой го е потулил, тъй като доктор Форбс определено е извършил аутопсия. Трябва да се е пазило в тайна от уважение към Прентис. Той трудно приема съчувствие, смята доктор Форбс. В същото време човек наистина изпитва състрадание и започва да разбира жестокото отмъщение, което казваш, че е извършил над разбойниците. Да изгубиш жена си и нероденото си дете с един удар — невероятно печално е! Но освен тази информация — нищо, което да е свързано с похот. Сигурна съм, че би ми споделил, ако е имало нещо извършено от сексуални подбуди.

— Де да беше толкова прецизен докторът, който е прегледал твоята приятелка Пеги.

Джо в миг съжали, че изрече тези думи. Нанси впери ужасен поглед в него.

— Пеги? Да не би да искаш да кажеш… О, Джо, какво се опитваш да кажеш?

— Не, не — сексуално нападение не е имало. Имах предвид, че докторът не е открил, че тя е бременна. Очевидно не е — според мен тя сама го е открила малко преди да умре. Писала е на родителите си, за да им предаде добрите вести. Намерих писмото. Да разбирам ли, че не е споделила с теб новината?

Нанси дълго остана умълчана, вперила поглед в чаената си чаша. Сълзи потекоха по бузите й, а Джо, ругаейки себе си на глас, че не бе подбрал подходящия момент, й подаде своята кърпичка, като промърмори извинение.

— Всичко е наред, Джо — рече тя накрая. — Наистина няма добър или подходящ момент да съобщиш някому подобни новини, нали? Когато и да ми го беше казал, щях да се разстроя. А сега поне седя с чаша топъл сладък чай пред себе си! Продължавай. Готова съм. Някой път, когато съм сама, ще си поплача за Пеги и нейното дете… В момента е по-важно да открием кой е отговорен. Този факт какво още ни разкрива за него? Започваш ли да прозираш други сходства?

— Две от жените са били бременни — продължи Джо, хващайки се за думите й. — Но по моему не можем да приемем, че това е общото между убийствата, защото нямаме доказателства, че останалите жени са били бременни. Напротив. И помисли само: ако ти, най-добрата й приятелка, не си знаела, както и нейният доктор — в доклада му не се споменава за това, — убиецът й също не би го знаел. Освен ако самият Съмършам не я е убил. Между всички жертви обаче има нещо общо. Убиецът ги е познавал добре.

— Познавал ги е? Добре? Колко добре? Откъде си сигурен?

— Бил е достатъчно близък с тях, за да познава техните страхове. Помисли малко, Нанси. Всеки има някаква фобия. Аз имам страх, който със сигурност няма да разкрия пред никого в Индия, така че не ме питай, моля те! Ти имаш ли страх? И кой от твоето обкръжение знае, че го имаш?

— Да, имам. И — прав си, да — всеки има — Нанси въздъхна. — Но наистина не мога да си представя как Бил Бълстроуд или Хенри Федърстоун вървят след мен крадешком с паяк в ръка, за да ме изплашат до припадък! Разбирам обаче какво имаш предвид. Ако по онова време се бях издигнала в обществото, щеше да бъде по-различно. Всеки в базата, който наостря уши за такива клюки, ще го разбере. Слугите знаят всичко и говорят помежду си. Говорят и със своите господари и господарки. Как иначе Кити ще знае всичко, което става? Нейните чапрази 26 са информационна агенция!

— Значи всеки, индиец или британец, може би е знаел за фобиите.

— Разбира се. Но защо? Ако знаехме защо, щяхме да знаем кой, нали така? Може би не съществува никаква причина някой да убива тези жени, да не говорим по какъв жесток начин! Става дума за лудост!

— И аз така мисля. Но лудост според нашата гледна точка. Не и според схващанията на убиеца. В престъпленията му се наблюдават общ характер и причина. Те не са случайни убийства заради сласт или грабеж. Изкусно са планирани и доста време предварително. Планирани са от човек, който в петък взима петъчния бръснач, за да пререже китките на своята жертва. Някой непознат, местен или нает да извърши убийството, би посегнал към най-близкия бръснач. Въпросният човек е европеец, сигурен съм в това. Сигурен съм, че познава жертвите си. Мисля, че играе някаква игра, за която дори нямаме предположение, и макар да не иска да бъде заловен, той желае нещо друго — признание може би? Не знам. Все още опипвам в тъмното! Със сигурност знам, че тези убийства не са дело на индийския Джак Изкормвача, който кръстосва улиците в даден район и посяга на всяка жертва, която му се опре в ножа му. Те не са серията убийства заради печалба, извършени от Смит в „Булки в банята“ 27 . Така че два от най-силните мотиви за убийство могат да бъдат изключени.

— Господи! Два! Тогава колко ни остава да разгадаем?

— Само четири.

— Изведнъж се уморих! Хайде, Джо! Ела да отидем при чичо! С удоволствие ще взема студена вана, а след това бих изпила едно ледено питие и бих прекарала вечер в разговори, в които няма серийни убийци!

Те постояха за момент в колата на насипаната с чакъл алея към къщата на губернатора, а Наурунг слезе и отвори вратата.

— Красота! — възкликна Джо. — Красива градина!

С наслада гледаше моравите, които не биха били неуместни и в долината на Темза, дървета, стари колкото британското господство, широка алея с двойна ивица с цветя, водеща към фонтан. В сянката на павилиона в далечината върху изкуствено направено хълмче бълбукаха напоителни канали.

Слязоха от колата и на мига кхансама 28 се появи с поклони, поздрави ги и подаде бележка върху сребърен поднос. Нанси го познаваше и го поздрави като стар приятел.

— Писъмце от чичо — рече тя изненадано и го разгъна бързо. Прочете на глас: