Чтение онлайн

Джо знаеше подходящия отговор, но се зачуди дали беше съвсем подходящ, като се има предвид това, което видя.

— Кхвар маше — изрече той; бе разбрал, че буквално това означава: „Дано да не обедняваш!“

— И така — каза Кармайкъл, след като двете доста пълни чаши уиски се появиха на бюрото, — какво мога да направя за инспектор Сандиландс? От Скотланд Ярд, както разбирам. Рядка птица в Калкута.

Джо премина към предварително подготвеното си изявление.

— Тук съм по покана на губернатора… не горя от особено силно желание да възбуждам стари вълнения, да отварям стари рани… управителят… известна тревога, която — както вероятно сте чули — смъртта на Пеги Съмършам миналата седмица съживи стари слухове… помислих, че не е лошо да ги парирам от самото начало и да потвърдя разкритията на следователя… не е хубаво да оставиш спекулациите да се разрастват — и така нататък.

Кармайкъл го погледна мрачно и няколко минути остана умълчан. Джо си спомни думите на Нанси: „Зъл човек… най-лошият офицер от индийската армия… само едни мустаци и фучене… непопулярен сред хората…“

Мустаци — да, фучене — не. На Джо му се стори, че не беше виждал човек с толкова пораженчески вид.

— Ако имате предвид смъртта на Джоуни, със сигурност мога да ви успокоя. Напълно ясен случай. Убита от змия, но предполагам, че това го знаете.

— Обичайно ли е това — да те ухапе змия? — попита Джо. — Не забравяйте, че аз съм само един невеж лондонски полицай.

— Не знам дали е необичайно… Не се случва често, но във всички случаи — не е нечувано. Веднъж или два пъти в годината, мисля. Ако действаш бързо и веднага ти бъде оказана медицинска помощ, не би се стигнало до фатален край, но Джоуни навсякъде ходеше сама и повече нямам какво да кажа.

Нещо подтикна Джо да попита:

— Сигурно сте бил много скръбен?

— Бил? — каза Кармайкъл. — Още съм скръбен. Това беше най-печалното нещо, което ми се беше случвало от толкова дълго време… И, разбира се… — той замълча известно време, а сетне продължи: — … предполагам, че често се среща в семействата. Нещо се случва с партньора ти и ти се замисляш за нещата, които никога не си изрекъл или направил. Женен ли сте? Не сте. Значи вероятно не бихте го разбрали, но във всеки брак има безброй моменти, когато си могъл да бъдеш по-мил и внимателен. Ще ви дам пример — Джоуни мразеше змиите. Обземаше я ужас от тях, а по това време живеехме в къща със сламен покрив — в една от онези стари къщи отпреди метежа. Таванът беше брезентов. Една вечер си седяхме вкъщи и видяхме голяма змия да прекосява тавана под сламата от единия до другия край. Търсеше мишки. Помислих си, че Джоуни ще припадне! Тя изпищя, разхълца се, разплака се… ужасна работа! Слугите дотърчаха от всички посоки! Нищо не можеше да я успокои, освен да се преместим в нова къща. По това време не можехме да продадем къщата, без да изгубим значителна сума пари, и аз рекох: „И дума да не става!“ Не биваше да го казвам, нали разбирате. Не беше мило да го казвам. И после, разбира се, онази история с кобрата. Приличаше на злощастна съдба. Наказание за мен може би. Тъкмо щях да спомена, че дълго време ми отне, докато се възстанових, но мисля, че съм се възстановил. М-да. Човек прави всичко възможно. Навярно не е много добро, но винаги казвам, че всеки прави това, което е по силите му.

С трепереща ръка той напълни отново чашите, а Джо набързо го преведе през останалите смъртни случаи.

— Шийла Форбс?

— Отвратително, опасно място е това. Могло е да се случи с всеки.

— Алиша Симс-Уорбъртън?

— Онези салове от волска кожа — адски опасни, ако ме питате.

— Пеги Съмършам?

— Не знам. Не я познавам. Съжалявам, мисля, че не мога да ви помогна особено.

— Ако работиш в полицията, да знаеш къде да не търсиш, е също толкова полезно, колкото да знаеш къде да търсиш — каза Джо и не за първи път го изрече.

— Да — съгласи се Кармайкъл, — да, мисля, че е вярно. Никога не съм се сещал за това. Да знаеш къде да не търсиш, а?

— Да — потвърди Джо. — Ами това е, бих казал. Благодаря ви много за търпението. Боя се, че ще ме вземете за проклет любопитен човек, който си вре носа в чуждите работи.

— Не, не — увери го Кармайкъл. — Съвсем не. Елате да се видим пак, когато сте в Калкута и не в толкова натоварен ден, ако разбирате какво имам предвид. Извинете ме, че няма да ви изпратя до долу — трябва да приготвя това, ъъ, тези неща, ъъ, до утре.

Джо се озова отново на хлебарската улица. Тъй като изобщо не му се искаше да се връща пеш по „Чауранги“, той повика една минаваща рикша да спре и уверен, че не беше разобличил коварния, изплъзващ се и изкусен сериен убиец, пое обратно към хотел „Гранд Ориентал“, като пътьом се отби в един-два магазина.

В хотела, сред непознатата Калкута и след унинието от разговора с Кармайкъл, Джо много се зарадва да види Нанси, която седеше на малка маса за чай. Той се приближи към нея с протегнати ръце и хвана нейните, когато тя се изправи да го поздрави. Желанието да я целуне бе преодоляно от предположението, че стаята е пълна с хора, които тя познава, и той направи компромис, като целуна ръката й, а след кратко колебание — и другата.

— О, скъпи ми Уотсън — рече той. — Надявам се, че си прекарала следобеда по-ползотворно от мен.

Със свободна бързина, на която той завидя, Нанси му поръча чай, а след малко се появиха още един чайник, чиния със сандвичи и голямо парче плодов кейк.

— Не съм сигурна, че съм свършила кой знае колко — каза тя, изваждайки бележник и поставяйки го на масата, — но Филип Форбс е много ценен човек. Все пак е бил началник на медицинската служба от 1911 г. чак докато полкът не се е върнал от Франция. Направил е аутопсия на Дори Прентис и на адютанта на Прентис, също и на Джоун Кармайкъл. Както и на жена си. Ужасна е историята с Шийла. Тя действително е изпитвала ужас от височини…

Джо остави парчето кейк на масата и рязко изрече:

— Повтори го пак.

— Тя действително е изпитвала ужас от височини… — повтори послушно Нанси и продължи: — И аз го попитах: „А защо е тръгнала по тази пътека, след като е изпитвала ужас от височини? Това не е най-подходящото място за човек, на когото му се вие свят“, а той отвърна толкова трогателно. Като член на Медицинския корпус на индийската армия той и Шийла всъщност никога не са били част от полка. По-скоро бойците ги търпели, отколкото да ги приемат радушно, и когато я поканили на пикник с онези хора, Шийла била поласкана и възхитена. Това бил пробивът в обществото, който тя очаквала. Горкото дете, тя била едва на двайсет и три! И въпреки че пътеката не й се понравила, тя стиснала зъби и поела нагоре по нея. О, снобизъм! Понякога се чудя какви престъпления се извършват в твое име. Той не допуска, Форбс имам предвид, че Шийла навярно е била убита. Въобще. Просто го приема като особено гротескна шега от страна на Съдбата — Нанси замълча за миг, сетне рече колебливо: — Джо, смяташ ли, че има вероятност да вървим по грешен път? Че не е било нищо повече от ужасяващ нещастен случай? При положение, че при най-добрите обстоятелства Шийла е била неспокойна ездачка, силно се е стараела да не направи грешка. Неспокойна и малко изплашена. Това се е предало на коня, нали разбираш.

— Аз съм убеден, че смъртта й е била подготвена — твърдо заяви Джо. — И е подготвена предварително. Някой, който е имал достъп до конюшните и е познавал коня й, знаел е дори, че се кани да ходи на езда с новите си приятелки, умишлено е причинил кончината й. Според мен този някой сложил камъче под стрелката на копитото на коня й малко преди да излязат. Спомняш ли си, че тя почти веднага е започнала да изостава и махнала на другите да продължат без нея и че щяла да ги настигне. Забавянето било достатъчно, за да се скрие от погледа на нейните приятелки, когато е минавала над пропастта. Мисля, че някой, който се е укривал зад скалите, може би онзи садху, е изскочил и я бутнал надолу. И най-ужасните й страхове станали реалност, а последното й чувство е било истинска паника — за момент и двамата изпаднаха в мълчание. — Това е — поде Джо — едно адски тъжно разследване. Накъдето и да се обърнем, само скръб и печал срещаме — и той преразказа думите на Кармайкъл за Джоун.

— А, да, Джоун — рече Нанси, — ще ти кажа и друго — Филип Форбс я лекувал от цистит.

— Цистит? — запита Джо. — Какво е цистит?

— Възможно ли е такова невежество? Това е заболяване на пикочния мехур. От него ти се пишка непрекъснато. Всичко се връзва, нали? Горката Джоун, „приклекнала“, както би се изразил Наурунг, в храстите и я сполита най-лошият й кошмар…

Нанси въздъхна тежко_и потресена, изпусна чаената лъжичка, а докато един келнер побърза да й я смени, тя погледна Джо с облещени очи и побледняло лице.

— Нейният кошмар? — повтори тя тихо.

— Очаквах, че най-накрая ще го разбереш! — подхвърли Джо.

Нанси го стрелна гневно.

— Струва ми се, че се движа точно две минути след теб, а за аматьор никак не е зле! Но Джо, ако си мисля това, което и ти си мислиш, и ако и двамата мислим правилно, тази история е ужасно отблъскваща, нали? — тя потръпна и го изгледа изпитателно, умолявайки го да опровергае страховитите й подозрения.

— Казахме, че търсим съвпадение, нещо, по което тези убийства си приличат, и тогава ще успеем да проследим обединяващата нишка между тях. И тя се оформя като модел, не мислиш ли? Нека го разгледаме в обратен ред. Пеги: съпругът й каза — рече го, без някой да го пита — нещо от рода на: „Тя не би посегнала на себе си точно по този начин… Пеги не понасяше гледката на кръв.“