Чтение онлайн

— О, няма проблеми. Това е по моето време.

Той се изправи, вдигна с мъка внушителните си ръце над главата и взе от висок рафт голяма сметководна книга с ивица лейкопласт, на който пишеше: „1908 — 1910“. Сложи я на масата пред Джо и започна да разлиства страниците. В развихреното въображение на Джо от сухите страници се надигна едва доловим полъх на напоени с вино коркови тапи, бренди и трихинополски пури.

— Ето, вижте — каза гордо Суман. — Ето тук… март… седемнадесети. Било е събота. А… о… онази вечер… Не сте избрали добра вечер. Тогава почти никого нямаше в стола. Всички бяха отишли на някакво увеселение. През март има много увеселения — това е краят на сезона, когато много мемсахиби си тръгват към хълмовете. Ето, сър, пет вечери онази вечер.

Избута книгата до лакътя на Джо.

— Не са кой знае колко, но са се изпили значителни количества, виждате ли, сър? О, би могло да се каже, че портвайнът се е лял онази вечер.

Джо не отговори. Гледаше в столовия архив за вечерта преди дванайсет години, когато Доли Прентис е била изгорена жива. Както се очакваше, името на Прентис не присъстваше. Бил е в Калкута. Но петима други са присъствали.

Имената им привлякоха удивения му поглед и го заковаха на страницата. Прочете ги отново и шепнешком ги изрече. Майор Харолд Кармайкъл, д-р Филип Форбс, капитан Джон Симс-Уорбъртън, младши офицер Уилям Съмършам и накрая име, което бе непознато за него: някой си Ричард Темплар, младши офицер.

— Всичко наред ли е, сър? Мога ли да ви помогна с още нещо? — попита Суман, обезпокоен от дългото мълчание на Джо.

— О, да, моля ви. Ще ми помогнете ли да разбера съкращенията? Тук пише „Кармайкъл 5-п“?

— Това означава пет чаши портвайн, сър. А ето тук пише, че доктор Форбс сахиб е изпил три чаши портвайн и 1-б, това е една чаша бренди. Съмършам сахиб, 4-п, това е четири чаши портвайн, а Симс-Уорбъртън — три чаши портвайн и една ш. б. — шери бренди.

— Доста весело трябва да е било — подхвърли Джо.

— О, да, сър, голямо пиене е паднало, без съмнение!

— А тук, какво означава това В. С.?

— А, да, това сигурно е младият сахиб Темплар, сър. Означава „временна служба“. Добре си го спомням. Той бе назначен тук на временна служба за известно време, преди да бъде причислен към сивите с официално обявление в държавен вестник и да поеме към границата, за да се присъедини към своя полк. Много любезен млад джентълмен, сър, и както виждате, не е бил пиян — само две чаши портвайн.

— Твърде умерен, може би не е бил достатъчно богат, за да е в крачка с Кавалерията на Бейтмън?

— Много вероятно, сър.

Тръпки на вълнение преминаваха по гърба на Джо. Той прегледа списъка отново. Пред него бе списъкът на бъдещите вдовци. Първите четирима бяха изгубили съпругите си горе-долу все около тази дата. За петия не се знаеше нищо. Ако жестоката теория, която започваше да се оформя в ума на Джо, трябваше да бъде доказана, този пети офицер, този Ричард Темплар може би държеше ключа към загадката. А Съмършам? Без съмнение той би могъл да хвърли малко светлина върху това съдбоносно събиране? Джо бе поразен от разтърсваща мисъл. Зловещата забава се бе състояла далеч преди войната — Съмършам не е бил женен по това време, по всяка вероятност дори не е бил срещнал бъдещата си съпруга — Пеги тогава е била на не повече от десет.

Полицаят прехвърли в ума си информацията, която бе прочел и чул през последните няколко дни. На този ден през 1910 г. само Кармайкъл и Форбс са били женени. Техните съпруги са били първи в списъка с убитите. Симс-Уорбъртън се оженил през 1912 г. и жена му е била удавена през следващия март. И тогава настъпила паузата. Не заради войната, както той — както всеки — бе допуснал, разбира се, а защото в тази група съпругите се изчерпали! И след осем години Съмършам бил повишен в чин капитан. Джо се сети за ужасната поговорка на Кити — „Капитаните трябва да се оженят“. Капитан Съмършам се възползвал от привилегията, а през март следващата година овдовял.

Той бе търсил; Нанси бе търсила. Наурунгови, баща и син, търсеха в ума си и търсеха физически да открият връзка — нещо, каквото и да е, което да обедини тези жертви и дяволската серия престъпления. Дали това можеше да е връзката? Връзка, обединяваща не жените, а техните съпрузи? Би ли могъл фактът, че са вечеряли заедно вечерта на първата трагедия, сериозно да се приеме като тяхна обща цел? Случайна ли е била сбирката им? Нямаше ли по-дълбок, по-злокобен мотив зад пиянската им вечеря?

Джо си повтори на глас имената, Суман го гледаше недоумяващо, като с мълчанието си даде знак, че е разбрал, че забавното разследване бе придобило нов и сериозен мащаб.

— Кармайкъл, Форбс, Симс-Уорбъртън, Съмършам и младият Темплар — промърмори полицаят. Очевидно нищо общо помежду им; напълно различни по характер и възраст. На пръв поглед изобщо не става дума за приятелско събиране.

Смайваща мисъл му дойде наум. Ами ако всички тези мъже бяха любовници на Доли и Прентис следваше някакъв пущунски обичай да убива техните съпруги? В мига, в който тази идея се оформи, той я отхвърли. Защо ще вечерят всички заедно, и то точно вечерта, в която загива Доли? И дори живото му въображение не можеше да чифтоса Доли с извънредно непривлекателния Кармайкъл или с „любезния млад джентълмен“ Темплар.

И възникваше въпросът за Прентис. Първият опечален, пакостникът на групата, онзи, за когото не се знае нищо. Каква е връзката му с останалите от компанията? Ако изобщо имаше връзка? Той също е мартенски вдовец. От мъжете в списъка Съмършам бе някъде тук в базата. Сутринта Джо щеше да го разпита отново. Но междувременно имаше друг свидетел, на непосредствено разположение.

— Вие бяхте ли тук онази вечер, бабу джи? — попита Джо.

— О, да. На скромна длъжност по това време. Помощник-писар заради безредиците. Но бях там и помня пожара. Пожара в къщата на полковник Прентис. Беше ужасно. Доста неща си спомням… — гласът му заглъхна.

— Какво си спомняте в общи линии? — запита Джо. — Кажете ми, ако можете в едно изречение, най-важното от онази вечер!

— Пълен хаос, сър! Пълен страховит хаос! Темплар сахиб и началникът на медицинската служба призоваваха: „Хайде, момчета!“ Кармайкъл сахиб викаше: „Гледайте си работата! Стойте си по местата!“ Сигналната тръба свиреше, писъци и дори изстрели. А през това време сивите бяха твърде пийнали, за да мислят. Наблюдаваха огъня от верандата, като че ли имаше фойерверки, сър. Докато гледаше, Симс-Уорбъртън сахиб нареди да му се сервира на верандата шери бренди. Накрая докторът Форбс сахиб заповяда да му доведат коня. Всички отидоха в къщата, но твърде късно. А мемсахиб Прентис бе мъртва. Много позорна история. Но ние не си говорим за тези неща, защото сме рамо до рамо, хълбок до хълбок, като добри другари. На вас мога да ви го споделя, защото много време мина оттогава, а вие сте един от нас, в края на краищата. Но Кармайкъл се върна и имаше вид — мислих си тогава — на смъртник, не каза и думичка, а си отиде право вкъщи. А Темплар сахиб (той беше още момче; слугата му ми каза, че се бръснел на три дни) дълго плака онази нощ.

Най-много от всичко Джо имаше нужда от миг спокойствие или не толкова от миг, а от половин час спокойствие, за да асимилира това, което Суман току-що му беше казал. Щеше му се да поговори с Нанси. Погледна Суман в лицето — усмихнато, но загрижено — и му се прииска да преминат подробно през цялата вечер на 17 март 1910 г., но поглед към часовника му подсказа, че го чакаха — почти закъсняваше — за вечеря у Нанси, и с прекалено щедри и няколкократно повторени думи на взаимно уважение те се разделиха.