Чтение онлайн

Искандер го изпревари и каза:

— На дясната. Ето така. — Той показа положението. — А главата на Земан лежеше върху стъпалото… ето така. Сандиландс, да не би да искаш да кажеш, че е паднал на стълбите и си е ударил главата в острия ръб? Това са каменни стъпала.

— Така е и имат много остри ръбове. Ударих си глезена в едно, докато носехме тялото. Ето, вижте. — Той запретна крачола на панталона си и показа зачервеното, охлузено място. — Същата следа.

— Хм… въпреки че това е само едно предположение. Я да огледаме по-внимателно раната — каза Грейс.

„Проклета жена! Нима не знае кога да си замълчи?“ — зачуди се Джо.

Грейс взе лупа от чантата си и огледа с нея раната, след което изсумтя и мрачно се усмихна. Взе едни пинсети и извади нещо, което остана невидимо за хората около нея.

Искандер разбра какво се искаше от него.

„Двамата като че ли играят някаква двойна игра“ — помисли си Джо.

— Какво става?

Искандер взе лупата и погледна към края на пинсетите. После изпусна дълбока въздишка, може би на облекчение.

— Парченце бял камък — обяви тържествено той.

Афганците се наредиха на опашка да го видят, като всички въздишаха и кимаха с глави.

— И така — каза уверено Искандер, — явно имаме случай на смърт от естествени причини. Земан е ял нещо развалено по време на вечерята, забавил се е твърде много, преди да се опита да потърси помощ, умрял е на стълбите и си е ударил главата при падането.

Един от другите афганци плахо каза нещо и Искандер мрачно кимна.

— Д-р Холбрук, приятелят ми пита каква вероятност има Земан да е бил отровен нарочно?

Тя отново заговори на два езика.

— Възможно е. Дори е вероятно. По тази причина трябва да съберем всички, които бяха на вечерята, и да разберем дали някой друг е пострадал. Трябва да възстановим точно реда, по който бяха сервирани ястията, точно какво е ял и пил всеки. Джеймс, можем ли да се съберем веднага в библиотеката? Не, по-добре ще е в трапезарията. Това може да помогне на хората да си спомнят по-ясно. Няма да е зле да присъстват и тези, които снощи са работили в кухнята, в случай че се наложи да говорим с тях. Искандер, бих искала офицерите ви да присъстват на обсъждането.

Джеймс даде нареждания на хората си и те бързо излязоха.

— Наредих да се съберем в трапезарията след десет минути. Надявам се, че това ви устройва.

Когато се събраха, залата беше почистена и добре осветена, а от нощното угощение нямаше и следа. Джо и Джеймс разстлаха един килим по средата на пода, а когато другите шестима пристигнаха, ги накараха да седнат там, където са били предишната вечер.

Новината за смъртта на Земан се беше разчула. Фред Мор-Симпсън седна на мястото си до Искандер, сложи за малко ръка на рамото му и прошепна:

— Ужасно съжалявам за случилото се. Ужасно, просто ужасно! Беше свестен мъж. Кажи ми, ако мога да направя нещо, каквото и да е.

Ратмор влезе, според Джо, разстроен и разтревожен. Полицаят машинално регистрираше вида на всеки влязъл, без самият да бе много сигурен какво иска да види. Просто си отбелязваше всички подробности, които биха могли да му послужат в по-късен етап. Освен че беше загубил обичайната си надутост, у Ратмор имаше и нещо друго. Походката му беше неуверена. Да, определено накуцваше с десния крак. Неспособен да погледне Искандер в очите, той каза, кимайки с глава на всеки:

— Джеймс, Искандер, ужасно лоша новина. Чувам, че е било хранително отравяне. Аз, за моя радост, не съм пострадал. Нали това искаше да знаеш? — Когато го подканиха да седне, той зае мястото си от дясната страна на Искандер както предишната вечер.

Следващият, който пристигна блед и изтощен, беше Едуин Бъроус. Той само кимна и зае мястото си. Лайли, хванала за ръка Бети, влезе последна. Загрижен, Джеймс побърза да помогне на Бети да седне на нейната възглавница. Тя изглеждаше зле, беше бледа и притеснена и мачкаше нервно в ръце носната си кърпичка. Тримата афгански офицери се наредиха отстрани. Тяхното мрачно присъствие се чувстваше осезателно.

— И така — каза с дрезгав глас Бъроус, — ще ни каже ли някой защо сме тук? Това ли е моментът, в който човекът от Скотланд Ярд ще ни съобщи, че всички сме арестувани?

— Едуин — обади се спокойно Грейс, — никой не обвинява никого в каквото и да било. Смятаме, че Земан е умрял от естествена смърт, вероятно от хранително отравяне. Събрахме се тук, за да се опитаме да установим какво точно го е убило.

— Можем да започнем от теб, Бъроус — обади се Джо. — Мисля, че през нощта се чувстваше зле.

— Това е доста смущаващо — отвърна ядосан Бъроус. — Не мога да разбера откъде ти е известно това, нито пък защо си мислиш, че е твоя работа да ме разпитваш пред всички за здравето ми. Обаче щом като искаш да знаеш, аз имам язва — язва, която реагира зле на някои видове храна. Миналата нощ се беше раздразнила доста и спах зле. Не съм имал необичайни симптоми.

— Можеш ли да ни кажеш от кои ястия яде, за да можем да елиминираме някои.

Бъроус леко се смути, но отговори:

— От всичките, с изключение на тези с къри. Изпих три чаши шампанско и една с онзи плодов сок.

— И хапчето бисмут — напомни му рязко Лайли. — Не го забравяй! Земан също си взе едно. Ти му го даде.

— Какво беше това, госпожице? За какво намеквате?

— Джо, моля те — намеси се Бети с тих, но решителен глас, прекъсвайки зараждащия се скандал. — Мисля, че можем да прекратим това. Разбрах от какво е. От фазана. Разбира се, остава въпросът как фазанът е бил заразен или отровен, както щете го наречете. Обаче според мен причината е той. Повдига ми се само като си помисля за него!

Когато свърши, тя притисна кърпичката до устните си, а Лайли бързо стана, за да й донесе чаша вода. Бети отпи няколко глътки и продължи:

— Земан и аз бяхме единствените, които опитахме фазана на Лайли. Помните ли, че той се появи накрая на вечерята, когато повечето хора бяха хапнали доста? Помня, че Земан яде много от него. — Тя погледна към Искандер за потвърждение. Той кимна. — Аз самата хапнах съвсем малко. През нощта ми беше зле, както Грейс може би вече ви е казала. — Тя погледна Джо с големите си очи и каза: — Мислиш ли, че месото може да е било заразено или че някой нарочно е решил да отрови Земан? Или мен? А може би всички ни? Всички или конкретно някой?