Чтение онлайн

— Никой не е искал да трови когото и да било — каза Джо с по-голяма увереност, отколкото наистина чувстваше. — Според мен това е една трагична случайност. Помислете: никой не би могъл да предположи кой от нас, ако изобщо има такъв, ще реши да яде от фазана (ако той наистина е виновникът). Ястието беше просто донесено и предложено на всеки от присъстващите на трапезата. Чиста случайност е, че Земан и ти, Бети, решихте да го опитате. Далеч по-вероятно би могло това да бъде Лайли. В края на краищата тя го застреля и всички мислим за него като за „фазана на Лайли“. Всички можеха да ядат от ястията колкото пожелаят. При такава вечеря не е възможно да бъде подбрана определена жертва. При преднамерен опит да бъде убит някой или всички, трябваше да бъдат отровени всички ястия или поне по-голямата част от тях. Това не стана. Ще продължим с изброяването на това, което е ял всеки по време на вечерята, просто за да бъдем по-изчерпателни в разследването, но аз съм съгласен с теб, Бети, че в крайна сметка ще стигнем до заключението, че причината е фазанът. При това положение мисля, че е време да се говори с готвачите.

След десетминутно колебливо припомняне кой какво е ял всички бяха съгласни, че причината е във фазана и тримата пущунски готвачи, които бяха приготвили вечерята, бяха повикани. Те влязоха, облечени в спретнатите си скаутски униформи. Държаха се гордо и съвсем не се уплашиха от това необичайно събиране на гостите и афганците. Бяха се разбрали помежду си главният готвач Абдула да говори от името на всички и Джеймс започна да го разпитва на пущу, като същевременно превеждаше какво е казал.

Абдула заяви, че бил изпълнен със скръб и гняв, когато чул какво се е случило, и енергично отрече да е имало нещо необичайно в храната, която е приготвил. Попита дали преди това някой се е оплаквал от храната, която е готвил за персонала. Когато Джеймс побърза да каже „Никога, Абдула, никога“, той продължи. Помоли да му бъде позволено да нареди на хората си да отидат в кухнята, за да потърсят остатъци от фазана, за да може той сам да ги изяде пред всички и да им покаже, че му няма нищо. Каза, че лично е опитал соса.

— Сосът наистина беше много добър, Абдула — прекъсна го Бети. — Исках да те поздравя за него.

Изпратиха човек в кухнята да потърси дали не е останало нещо от подозрителната птица, а през това време Абдула им изброи съставките в ястието с фазана и начина, по който е бил приготвен сосът.

— Казваш, че си опитал соса, Абдула — рече Джо, — но се питам дали действително си хапнал от месото на птицата?

— О, не, сър. Птицата, макар да беше великолепен екземпляр — рече Абдула и любезно се поклони на Лайли, — до голяма степен беше неизползваема. Стрелецът е бил толкова точен, че много малка част от месото беше останала незасегната, която бих могъл да използвам за ястието. Дами и господа, трябва да знаете, че при диви птици като златния фазан обикновено се готви само месото от гърдите, тъй като останалата част е твърде жилава. А дори и това от гърдите изисква дълго и внимателно приготовление. Това бе причината ястието да бъде поднесено по-късно от другите.

От кухнята беше съобщено, че останките от сготвения фазан и трупът са били изхвърлени.

— Така си и помислих — каза Джеймс. — Абдула е наложил в кухнята най-строга дисциплина и чистотата там е пословична. Заради горещия климат, нали разбирате, не можем да рискуваме.

Грейс, която до този момент беше изслушала внимателно всичко, което беше казано, изведнъж се намеси, разпервайки ръце от възбуда:

— Джеймс, Искандер! Това няма нищо общо с кухнята. Мисля, че ми е ясно какво е станало. Би трябвало да се сетя по-рано. Как съм могла да го пропусна? Всъщност знам защо не съм се сетила. Това е толкова необичайно! Случва се изключително рядко, направо е фантастично! Знам за него от години, но никога не съм предполагала, че ще имам такъв случай. О, съжалявам, Искандер. Изненадата ми и професионалното любопитство ме завладяха прекалено силно. Нека повторя пак: съзнавам, че обсъждаме трагичната смърт на твоя приятел, но мисля, че ти… всички ние… ще бъдем благодарни и ще въздъхнем с облекчение, след като чуете, че тук няма никаква мистерия. Мисля, че е много вероятно Земан да е починал от андромедотоксин!

Като видя озадачените лица на всички наоколо, Грейс побърза да продължи:

— Андромедотоксин! Случва се много рядко. Никога досега не съм виждала такъв случай, макар да съм чувала за него и да съм чела. Кажи ми, Искандер, сигурно ти е известно дали има едно растение, нарича се планински лавър, което расте по тези места?

Искандер изслуша описанието му и кимна, назовавайки името на растението на пущу. Джеймс също потвърди, че знае за такова растение.

— Ето, виждате ли? Тогава случаят е ясен. Фазанът, а мисля, че и яребиците се хранят с този планински лавър, който произвежда в месото им силната отрова андромедотоксин. Всеки, който е ял от такъв фазан, без да знае, поглъща отровата.

— Какви са симптомите на тази отрова, Грейс? — попита Джо.

— Гадене, повръщане, виене на свят, загуба на равновесие.

Настъпи мълчание, докато всички приемат доказателството. Накрая заговори Джо, гледайки всеки поотделно в очите.

— В такъв случай има ли някой, който да не е съгласен с присъдата, ако това беше официално съдебно разследване на смъртен случай, че става дума за случайна смърт, дължаща се на хранително отравяне, причинено от консумиране на заразена птица? — попита той.

Всички се спогледаха, а после заедно се вторачиха в Искандер. С достойнство, без да бърза, той каза:

— При доказателствата, с които разполагаме, мисля, че това е единодушното ни заключение. Ужасно тъжна случка, но в никакъв случай не е предизвикана от зъл умисъл. Това е нещо, което никой от нас не би могъл да предвиди или да му попречи, а то отне живота на моя скъп роднина Земан и за малко не отне живота на съпругата на коменданта. — Той се обърна към Бети и се поклони. — Трябва да благодарим на Аллах, че госпожа Линдзи оцеля и че не загинаха още хора от групата ни.

Всички кимнаха и изразиха тихо съгласието си, очаквайки да се измъкнат от тягостната атмосфера на разследването. Внезапно навън настана някаква суматоха и един хавалдар влезе в залата. Той заговори на Джеймс, който объркан и разтревожен преведе казаното на останалите от компанията.

— Пред вратата чака птицегледачът Ахмед. Той настоява да се яви пред коменданта и да даде информация. Дали да го…?

— Боже господи, кой още може да дойде? — възкликна с нетърпение Бъроус. — Ще се запознаем ли и с мнението на човека от пералнята? Ще ни запознаете ли и с това на пчеларя?…

— Нека влезе — нареди твърдо Джеймс.

Ахмед влезе много зачервен и треперещ от вълнение. Беше с мръсните си работни дрехи и очевидно идваше направо от птичарника. След като Джеймс му кимна с глава, той започна бързо да разказва своята история на пущу. След няколко изречения Джеймс го прекъсна, за да преведе, а лицето му доби мрачно изражение.

— Какво казва той? — попита Лайли от името на всички.

— Твърди, че фазанът е бил отровен с арсеник. Казва, че е било арсеник.

Афганците, които бяха проследили всяка дума, наостриха още повече уши, когато чуха, че се говори за отрова, и се спогледаха. Арсеникът беше добре известен сред афганската аристокрация. Викаха му разговорно „наследствена прах“. Честата му употреба беше причина в двореца непрекъснато да има на служба цяла фаланга от опитващи храната хора.

— Продължавай, Ахмед, довърши разказа си — подкани го Джеймс и човекът, който изобщо не се беше смутил от това, че е център на такова внимание, продължи. Изкусен разказвач като повечето свои съотечественици, той се постара да бъде колкото е възможно по-убедителен. Джеймс го изслуша докрай, преди да преведе думите му.