Чтение онлайн

— Позволете ми да ви подам един сандвич с аншоа, госпожице Кобленц. — Лайли предположи, че това продължава и в другия край на света.

Тя се огледа. Безмилостно слънце над безмилостен пейзаж.

„Какви безмилостни хора. Обаче той ми изглежда доста миролюбиво настроен“ — помисли си Лайли, гледайки към третия скаут. Видя как запали огън и се възхити на сръчните му и пестеливи движения, когато той взе изоставено птиче гнездо от цепнатината в едно от дърветата, направи малка купчинка от накършени сухи тръстики, добави малко дърва, довлечени от реката, и драсна клечка кибрит. Е, тук не носеха сламени шапки, а кафеникави кърпи, завити небрежно в тюрбан.

Лайли погледна въпросително към Грейс, очаквайки да чуе разказа й. Без да му обърне внимание, Ратмор прие едно тенекиено канче чай от скаута и седна малко настрани от жените.

„Дали пък няма да е по-добре, ако някой се появи иззад тези скали и го гръмне, просто го гръмне!“ — помисли си с нескрита ненавист Лайли.

— Не можем да останем дълго тук, ако искаме да се върнем във форта преди залез-слънце — рече Грейс, поглеждайки неспокойно към небето. — Залез! Какъв ден! Струва ми се, че откакто тръгнах на зазоряване, мина цяла вечност.

— Сигурно доста ще се изненадат, като ни видят да се връщаме всички заедно! — каза със задоволство Лайли.

— Особено Джо, нали? — подхвърли лукаво Грейс.

— Джо! От него нямаше кой знае каква полза! — каза с пренебрежение Лайли. — Смешното е, че през цялото време очаквах той да дойде, за да ме освободи. По едно време, докато бяхме още във форта, наистина си помислих, че е загрижен за мен! Но когато настъпи такъв момент, къде беше той? Вероятно е играел скуош!

Почервеняла от възмущение, Лайли гледаше ту единия, ту другия. Докато говореше, третият скаут — мълчаливият, загадъчен, трети скаут — я погледна.

— Джор йе? — рече той. — Джор йе, миси баба? (Какво каза госпожицата?)

Грейс избухна в смях.

— Много добре — рече тя. — Много добре, Джо! Проговорил си и на пущу.

— Не минаваше ден в компанията на тези момчета да не науча нещо. Както и да е. Много ми хареса „халагулаха“! Правилно ли го казах? Мисля, че означава „гюрултия“. Полезна дума.

Лайли се вгледа, невярваща на очите си. Протегна ръка и докосна Джо по рамото, за да се увери, че не сънува.

— Я виж ти! — възкликна развълнувана тя. — Ти, стари дяволе! Бил си с нас през цялото време! Избудалка всички! — След това стана по-сериозна и добави: — Обаче дяволски добре заблуди мен! Дошъл си заради мен! Няма да забравя това. Когато стана стара баба и се поклащам в шезлонга, ще разказвам на внуците си за теб и за брадатите бандити, които не те забелязаха. Но, Джо, това, което си направил, е ужасно опасно! Ако разберяха, тези хора можеха да те убият!

— По дяволите! — изсумтя Ратмор, недоволен от такъв обрат на събитията. — Значи силите на законността и реда най-после със закъснение се появиха.

— Не знам какво искате да кажете с това „закъснение“! — обърна се към него Грейс, която изведнъж се ядоса. — Точно Джо разбра къде ви държат и точно той рискува живота си, навлизайки във вражеска територия, за да ви измъкне от това, в което вие така глупаво, самонадеяно и безразсъдно се набутахте. Мисля, че ако изразите малко благодарност, няма да ви навреди.

Без да се смути, той отвори уста да заговори, но беше прекъснат от възбудените викове на скаутите, които пазеха наоколо. Всички се обърнаха нататък и се взряха в двамата. Между тях имаше трети човек, облечен в дрехи на местните племена. Те го водеха към групата до огъня с опрян в гърба му револвер. Когато го видяха, Лайли и Джо скочиха на крака и го извикаха по име — Джо с недоумение, а Лайли с облекчение:

— Искандер!

— Джо, нали няма да го застреляш! — замоли го припряно Лайли. — Нали знаеш, че сега той е в немилост? Ние имахме уговорка. Поне аз си мислех, че имаме — прошепна със загадъчен вид тя.

— Мисля да почакам, за да чуя какво ще каже той, преди да го застрелям — рече спокойно Джо. — Искаш ли чай, Искандер? Мисля, че е останал за още една чаша.

Аслам предаде оръжията на Искандер — пистолет и кама — на Джо.

— Ама това е много интересно — каза Грейс. — Има ли още някой да се крие зад скалите, когото би желал да поканиш?

— Не, не — отвърна Искандер, без изобщо да се смути. — Бъдете спокойна! Сами сме. Чаках тук, защото знаех, че ще минете по този път. На това място спират всички на път за Пешавар или към форта и тук винаги се навъртат разбойници и бегълци, както са могли да се уверят за своя сметка много хора, по-малко бдителни от вас. — Той седна между Грейс и Джо, окуражен от посрещането. — Надявах се да науча последните новини от вас. — Погледна към Лайли и тя побърза да го успокои:

— Сестра ти е добре, Искандер. А благодарение на Грейс, детето й също. Момче е. И двамата изглеждаха много добре, когато ги оставихме.

Джо отново забеляза мигновеното разбирателство между двамата и се запита с тревога каква ли ще е уговорката, за която спомена Лайли. Разтревожи се, че неговата кариера като надзорница на млади момичета е пред провал.

— Мисля, че всички имаме много въпроси, но главният със сигурност трябва да бъде зададен на д-р Холбрук. Каква магия използва, Грейс, за да убедиш главатаря да ни освободи? Сега можеш ли да ни я разкриеш?

Тя изгледа замислена всички, които я гледаха в очакване — Искандер, Лайли, Джо и Ратмор, след което бавно отговори:

— Да. Всъщност има неща, които бих искала да си изясним, преди да се върнем във форта. Имам да ви разкажа някои неща за една история далеч в миналото, започнала в една клисура недалеч от тук… — Грейс се огледа и потръпна — … която е свързана със смъртта на Земан и приключва с раждането на малкото момче. Обаче аз виждам само половината от картината и трябва да поискаме от Искандер да ни запознае с подробностите, които са останали скрити за мен.

Искандер кимна. Никой не я прекъсна и тя продължи. Беше изключителна разказвачка, която явно беше разказвала много истории край лагерния огън, обаче Джо усети, че не изпитва удоволствие от тази. Очите й бяха изпълнени с мъка и отправени към далечното минало.

— Преди войната, или по-точно около четири години преди нея, една част от Първа пешаварска скаутска дивизия на база във форт Хамилтън, както Гор Катри се е наричал, преди да бъде преустроен, водила необичайно кървави битки с местните африди. Имали проблеми с тях от месеци. По някакъв начин афридите успели да се снабдят с голям брой първокласни пушки и изгаряли от желание да покажат колко добре стрелят с тях. Една барампта — мисля, че означава наказателен отряд — била изпратена да им даде урок, но те срещнали трудности и трябвало да се спасяват с бягство. Мисля, че цялата акция не е била подготвена както трябва. Отрядът не бил достатъчно многоброен за поверената му задача, а афридите били подценени. Те се биели много ожесточено и оказали силна съпротива на нашите момчета. Няколко души били ранени, а няколко убити.

Започнали да се изтеглят през труден терен, отстъпвайки към едно укритие под прикритието на пристигналото със закъснение подкрепление, което обстрелвало неприятеля с картечници „Люис“. Точно в този момент се случило нещо ужасно. Един от мъжете — това бил техният военен лекар — паднал от една скала, по която се катерел заедно с другите, и се наранил тежко. Не е нужно да ви разказвам какви били последиците от това. Хората му искали да се върнат и да го измъкнат въпреки интензивния вражески обстрел и трудния терен. Хари, така се казвал военният лекар, лежал безпомощен на дъното на дерето, а над него се били наредили африди, готови да убият всеки, който се опита да му помогне. Всеки опит за подобно нещо би бил равен на самоубийство, но така и не бил предприет. Командващият полковник наредил на хората си да се откажат и кой би могъл да каже, че не е постъпил правилно? — Грейс замислена замълча.