Чтение онлайн

Лицето на Огама потъмня още повече.

— Какви тайни?

— Тайни, които трябва да пазим. Например, че Анджо е много болен и ще умре до една година — или поне ще му се наложи да се откаже от поста си. — Йоши забеляза проблясък на непосредствена заинтересованост, която Огама не успя да сдържи напълно. — Ако искаш доказателство, ще ти кажа по какъв начин могат да го потвърдят твоите съгледвачи.

— Добре, благодаря ти — рече Огама, отбелязвайки си незабавно да предприеме действие, без да чака напътствия. — Иска ми се да узная средствата, които доказват тази приятна новина. Е?

Йоши заговори съвсем тихо:

— През тази година — ако ние се съюзим — лесно ще осигуря назначаването ти за старейшина. После съвместно ще одобрим останалите трима.

— Съмнявам се дали някога ще се споразумеем, Йоши-доно — рече Огама с крива усмивка, — нито за Съвета, нито кой от нас да стане тайро. Водачът.

— О, но аз ще гласувам за теб.

— Защо ще правиш подобна глупост? — запита Огама слисано. — Знаеш, че веднага ще срина твоя шогунат.

— Такъв, какъвто е, да. Съгласен съм да го унищожим. Иска ми се да го сторя сега. Ако имах власт, щях да го направя още сега и да осъществя реформи — съвместно с мнението на съвет от всички даймио, включващ и външните господари. — Йоши забеляза, че удивлението на Огама нарасна, и разбра, че печели. — Но не мога, трябва да чакам, докато Анджо се оттегли или умре.

— По-добре по-скоро, отколкото по-късно, нали? Ако той е циреят на топките ти, срежи го! И двамата сте в замъка в Йедо, нали?

— Това би хвърлило страната в гражданска война, която не желая, никой от даймио не я желае. Съгласен съм, че шогунатът и Бакуфу трябва да се преустроят из основи — твоите и моите възгледи почти съвпадат. Без подкрепата ти не мога да осъществя преустройството. — Йоши сви рамене. — Трудно е да го повярваш, но това е предложение.

Другият отговори:

— Щом Анджо се махне от пътя ти, можеш да правиш каквото си искаш. Можеш да примамиш Санджиро и глупака на Тоса, дори и двамата заедно, нали? Ако тримата се съюзите, с мен е свършено, а и с феодалното ми владение. После ще ги разединиш и ти поемаш властта. — Устните му се изкривиха в усмивка, която не приличаше на усмивка. — Или по-вероятно те ще се съюзят и ще те отцепят.

— Твърде вероятно. Тогава защо да не изберем власт за себе си, а не за тях. Първо заедно смачкваме Тоса.

Огама отново се изсмя кратко и безмилостно:

— Няма да е лесно, не и със Санджиро и с неговите легиони от Сацума, готови незабавно да се притекат на помощ на Тоса — той никога не би ни позволил да съсипем Тоса, защото ще остане изолиран, а ние ще се обърнем срещу него. Никога не би допуснал да разбия Тоса след време, да не говорим пък за съюз между нас. Невъзможно е да ги разделим, макар да се мразят едни други. Накрая ще ги надвием, но никой от нас няма да издържи една продължителна война, и то докато гай-джин се намират по нашите брегове, готови да ни използват.

— Остави гай-джин за момента, ще ти кажа само, че аз също съм против споразуменията, искам да изгоним всички гай-джин, искам — с цялата си душа — да изпълня молбата на Императора, да се сменят старейшините и да разпуснем по-голямата част от Бакуфу.

Огама отново го зяпна, просто не вярваше на ушите си.

— Такива съкровени мисли, смъртоносни мисли, толкова открито изказани, няма да останат в тайна за дълго. Ако са верни.

— Истински са. Изречени са на четири очи, между нас. Поемам риск с теб, така е. Но има една цел: Нипон.

Предлагам ти таен съюз: заедно можем да контролираме цялата власт. Ти си добър водач, владееш Проливите Шимоносеки, твоите оръдия не могат да спрат корабите на гай-джин, докато не закупим или построим подобна флота и не модернизираме армиите си — имаме нужда от корабите, оръдията и огнестрелните оръжия на гай-джин — това е всичко. А ти си много силен и достатъчно умен, за да осъзнаеш трудностите, пред които сме изправени.

— А те са?

— Пет основни проблема: слаб, глупав и отживял времето си шогунат, подкрепян от още по-глупавите Бакуфу; второ: народът е разединен; трето: гай-джин и необходимостта да се модернизираме, преди корабите им, оръдията и пушките им да ни поробят, както поробиха Китай; четвърто: как да унищожим всички шиши, чието влияние нараства, въпреки че са малобройни. И пето: принцеса Язу.

— С четирите съм съгласен. Но защо тя да е проблем?

— Нобусада е дете, раздразнително и простодушно, да, и смятам, че ще си остане такъв. От друга страна, тя е силна, образована и коварна, доста коварна за годините си.

— Но е жена — отсече раздразнено Огама, — без армия, без средства, а щом веднъж стане майка, ще изразходва цялата си енергия за синовете си. Привижда ти се буря в паница с вода.

— Но се говори, че съпругът й е импотентен.

— Какво?

— Това ми го прошепнаха лекарите му. Говори се също, че е напълно завладян от чара й — повярвай ми, това момиче притежава всичките хитрини и дяволии на вълк ками! Посещението е нейно начинание, само началото на плана й: да постави шогуна, а чрез него и шогуната в лапите на дворцовите подлизурковци, които нямат никакъв опит в светските дела и които ще подведат Божествения и ще съсипят всички ни.

— Никога няма да й се удаде — кисело рече Огама, — колкото и да е умна, никой даймио няма да се поведе по лудостта й.

— Първата стъпка: посещението; втората стъпка: шогунът отсяда за постоянно в двореца. Оттам нататък: подкрепени от волята на Императора, на брат й, решенията се предават чрез нейните стари приятели, сред които е и твоят принц Фуджитака.

— Не ти вярвам!

— Той, разбира се, няма да си признае. Мога да ти дам доказателство след малко, че той всъщност не работи за теб, а срещу теб. — Йоши снижи гласа си, изпълнен с искреност: — Щом Нобусада се озове завинаги зад зидовете, тя ще управлява. Ето защо тя е проблем за нас.

Огама въздъхна и се облегна, отново претегли казаното от противника си, повечето бе истината; чудеше се доколко може да му се довери. Разбира се, един таен съюз криеше възможности, ако постигнатата цена е достатъчно висока.

— Отговорът за нея е да разтрогне брака си — каза Огама с половин уста. — Императорът бе помолен да го одобри, нали? Може би Императорът ще бъде щастлив да изиска анулирането му. Едновременно неутрализираш нея, получаваш подкрепата на мнозина, за които ненавистното родство на Торанага с Двора е крайно неуместно… не и според мен — добави бързо, щом забеляза моментната ярост на Йоши, все още не желаеше открит сблъсък, още толкова неща му оставаха да изслуша, и реши.

След малко Йоши кимна:

— Добра идея, Огама-доно. Не ми бе дошло на ума. — Наистина не бе се сетил за това. Колкото повече мислеше за нея, толкова повече се възбуждаше. — С това трябва да се заловим най-напред. Отлично.

Един кон изцвили неспокойно през площада и препусна. И двамата наблюдаваха как войникът хвана юздата, за да го успокои. Огама се чудеше в дълбините на душата си дали, след като отстрани Йоши — а после, без да му мигне окото, Нобусада, останалите от рода Торанага и съюзниците им — и стане шогун, дали ще наследи и августейшата принцеса Язу. „Никоя жена досега не ми се е опирала, ще й наплодя синове толкова бързо, че дори боговете да се усмихнат.“

— И какво е предложението ти? — попита Огама, чак свят му се зави от чудесните възможности, които разкриваше един временен съюз.

— Сключваме таен договор от днес да обединим силите и влиянието си и да уточним замислите си: първо, да разбием шиши, второ, да неутрализираме Анджо и Санджиро от Сацума, трето — изненадващото нападение над Тоса ще се ползва с предимство. Щом Анджо умре или се оттегли, ще те предложа за старейшина на негово място и ти гарантирам избора. По същото време Зукумура ще се оттегли и ще го сменим с човек, за когото предварително ще се споразумеем. Ставаме трима на двама. Ще задържа Тояма. Ти ще посочиш човек за мястото на Адачи. Аз ще гласувам за тебе да станеш глава на Съвета.