Чтение онлайн

— Така е по-добре, тай-пан. Нали?

След миг напрежението на Струан отмина.

— Добре — рече той, нито удовлетворен, нито разочарован, но доволен, че отново е хвърлил ръкавицата. Не забеляза как Джейми и Дмитрий прикриха облекчението си. Довършиха питиетата си и излязоха.

Когато остана съвсем сам, Норбърт извади писмото на Тайлър Брок и го препрочете, дланите му се изпотиха. Първата част се отнасяше до информацията, получена от агента им. Писмото завършваше така:

Киото

Неделя, 18 ноември

Доста след като се стъмни, Йоши и неговата охрана, безшумни и предрешени в безличните дрехи на обикновени войници, отегчено си пробиваха път през пустите улици на спящата древна столица, където от векове живееха императорите и императорският двор.

Градът бе построен по китайски образец, с прави улици, с пресечки под прав ъгъл, с разпрострелия се Забранен дворец, с градини в центъра. Зад високите му зидове се виждаха само покривите — имаше шест порти. Йоши предпазливо избягна двореца, искаше да се изплъзне от патрулите на Огама и самурайската охрана на Портите; а когато пристигна без предизвестие в комплекса от постройки на шогуната, отиде в собствените си покои и скоро се потопи с благодарност в димящата вана, която спокойно побираше осмина.

— С колко войни разполагам в Киото, Акеда? — запита Йоши; болките от усиления преход започваха да отзвучават.

Мрачният стар генерал се смъкна във водата до него, ваната бе дълбока метър. Банята се намираше във вътрешния редут, всички прислужници бяха отпратени, а часовите стояха на пост отвън.

— Осемстотин и двама, от които осемдесет са болни или се възстановяват от раните си, всичките са ти се клели, всички заслужават доверие, всички са на коне. Плюс осемнайсетимата, които доведе със себе си — рече той със стържещ глас. Щом пристигна Йоши; Акеда удвои всички телохранители. Той беше жилав хатамото васал, чието семейство служеше на рода Торанага от поколения, и сега Акеда командваше техния гарнизон в Киото. — Не са достатъчно, за да те защитят.

— Тук съм в безопасност. — Според устава на Завещанието това беше единственият защитен комплекс в Киото, в който, ако се наложи, можеха да се разквартируват пет хиляди бойци; всички останали даймио се ограничаваха с максимално петстотин души — събираха се не повече от десет даймио заедно по едно и също време, влизанията и излизанията им в Киото строго се контролираха. Времето и слабият Съвет на старейшините бе свел числеността на шогуната до по-малко от хиляда. — Съмняваш ли се в това?

— Зад нашите стени — не. Толкова съжалявам, имах предвид отвън.

— А съюзниците? На колко даймио мога да разчитам?

Акеда сви рамене раздразнено.

— Съвършено погрешно бе да се излагаш на такъв риск, като пътуваш с толкова малобройна охрана, още по-опасно бе, че дойде в Киото. Ако ме бе предупредил, щях да те посрещна и да те придружа дотук. Ако баща ти беше жив, щеше да забрани такава опас…

— Но баща ми не е жив. — Йоши стисна силно устни. — Съюзници?

— Ако издигнеш знамето си в Киото, господарю, повечето даймио и повечето самураи ще се втурнат на твоя страна, тук и по цялата страна, достатъчно са, за да извършат каквото поискаш.

— Това може да се изтълкува като измяна.

— О, толкова съжалявам, но истината обикновено звучи като предателство в твоите кръгове, господарю — и е много трудно да се добереш до нея. — Болнавото старо лице разцъфна в усмивка. — Ето истината: ако издигнеш знамето на шогуната, почти никой от тукашните даймио няма да се обедини срещу Огама от Чошу, докато той владее Портите.

— Колко самураи държи Огама тук?

— Говори се, че са над две хиляди грижливо подбрани войни, всички са добре настанени в укрепените караулни около двореца, близо до незначителната охрана на нашите порти. — Акеда се усмихна печално, като видя как Йоши присви очи. — О, всички знаят, че е незаконно, но никой не му го напомни, нито му излезе насреща. Той ги вкарваше по десет, по двайсет души, откакто изхвърли старата лисица Санджиро, Кацумата и неговите хора от Сацума. Знаеш ли, те избягаха с лодка в Кагошима. — Той се плъзна по-дълбоко във водата. — Според слуховете Огама имал още две-три хиляди самураи от Чошу на десет ри оттук.

— Така ли?

— Неговият обръч край Киото се затяга, всеки ден по малко, патрулите му контролират улиците, с изключение на случайни групи шиши, които влизат в схватка с всеки, за когото сметнат, че не почита, соно-джой, в частност с нас и с всеки съюзник на шогуната. Те са глупаци, защото ние също сме срещу гай-джин, срещу отвратителните им споразумения и искаме да ги изгоним.

— Шиши в пълен състав ли са?

— Да. Говори се, че подготвят нова пакост. Преди седмица някои от тях се заядоха с патрул на Огама, открито нарекоха Огама предател. Той се вбеси и оттогава се опитва да ги залови. Има…

Прекъсна го почукване на вратата. Военачалникът на охраната се показа на прага.

— Извини ме, господарю Йоши, на портата чака пратеник от господаря Огама, моли те за аудиенция.

И двамата мъже зяпнаха от изненада.

Йоши се ядоса:

— Откъде е разбрал, че съм пристигнал? Последните петдесет ри бяхме преоблечени. Изчаках извън Киото, докато се мръкне, заобиколихме преградите и не срещнахме никакви патрули. Сигурно си има съгледвач тук.

— Няма никакви съгледвачи тук вътре — изскърца със зъби Акеда. — Залагам си главата, господарю. Навън те нямат чет, навсякъде — съгледвачи на Огама, на шиши и на останалите, а ти трудно можеш да се предрешиш.

— Военачалнико — започна Йоши, — кажи, че съм заспал и не бива да ме безпокои. Помоли го да дойде пак сутринта, когато ще му бъде оказана дължимата почит.

Военачалникът се поклони и понечи да излезе. Акеда рече:

— Нареди на целия гарнизон да мине в бойна готовност!

Когато останаха сами, Йоши попита:

— Допускаш ли, че Огама ще се осмели да ме нападне тук? То ще е като обявяване на война.

— Не ме засяга какво ще се осмели той, господарю. Интересува ме само твоята безопасност. Сега аз отговарям за теб.

Топлината на водата проникна в ставите на Йоши и той се излегна по гръб, като се остави тя да го отпусне за момент, доволен, че Акеда е военнокомандващ, успокоен от присъствието му, но непоколебим в убежденията си. Не бе очаквал, че ще го открият толкова скоро. „Няма значение — помисли си Йоши, — все пак планът ми е добър.“

— Кой му е мекерето — посредникът между него и Двора?

— Принц Фуджитака, първи братовчед на Императора — братът на жена му е управител на императорския дворец.

Йоши изсъска шумно, а генералът кимна кисело.

— Трудно е да се разсече такава брънка, освен с меч.

— Немислимо — рече късо Йоши и си помисли: „Освен ако не стане възможно. Отвсякъде погледнато, много е глупаво да се изричат подобни неща на висок глас дори на четири очи“. — Какви са новините от шогуна Нобусада и принцеса Язу?

— Очакват ги след седмица и…

Йоши го изгледа остро.

— Те не се очакват до две-три седмици.

Възрастният мъж се сопна:

— Принцеса Язу им е наредила да се върнат на Токайдо и да хванат късия път, явно е нетърпелива да се срещне с брат си, да тласне съпруга си да се преклони пред него, противно на всички традиции — както и да погребе по-скоро шогуната и да го предаде в ръцете на Огама.