Чтение онлайн

— Дори тук, стари приятелю, трябва да си държиш езика зад зъбите.

— Вече съм стар, за да се безпокоя от такива неща — сега, когато твоят врат е в менгемето на Огама.

Йоши повика прислужничките, които донесоха кърпи и избърсаха двамата мъже, помогнаха им да си облекат чисти юката. Йоши взе мечовете си.

— Събуди ме призори, Акеда. Имам да свърша много неща.

Точно преди изгрев-слънце в южните покрайнини, където реката Камагава извиваше на юг към Осака и морето, на двайсетина ри разстояние, където сокаците и пресечките криволичеха, както дойде, напълно в разрез със строгите прави улици на града, където се носеше тежка миризма на изпражнения, бунище и гниещи зеленчуци Кацумата, водачът на шиши от Сацума и довереник на господаря Санджиро се събуди внезапно, измъкна се изпод завивките и се изправи в затъмнената стая, заслушан напрегнато с меч в ръка.

Никакви признаци на опасност. Отдолу се носеха приглушените гласове на прислужничките и прислужниците, които разпалваха огнището, кълцаха зеленчуци и приготвяха храната. Стаята му беше на втория етаж под мертеците в кръчмата на Шептящите борове. Някъде залая куче.

„Нещо не е наред“ — помисли си Кацумата. Тихо отвори шоджи. По коридора се намираха останалите стаи, три бяха заети от други шиши, по двама в стая. Последната беше за жените от кръчмата. От едната страна малко прозорче гледаше към предния двор. Долу нищо не помръдваше. Отново огледа всичко, и портата, и улицата зад нея. Нищо. Пак. Нищо. После нещо проблесна — по-скоро го усети, отколкото го видя. Веднага дръпна вратите встрани и изсъска паролата. Шестимата мъже мигновено скочиха на крака, напълно разбудени, втурнаха се след него с мечове в ръце надолу по паянтовата стълба, през кухнята и навън през задната врата. Тутакси прехвърлиха оградата в съседната градина според добре отработеното оттегляне, после следващата, още една ограда и надолу по страничната пътечка бързо се отклониха към прохода, между ниските постройки. В края на тази cul-de-sac 53 Кацумата зави наляво и леко отвори някаква врата. Копието на бдителния пост се опря заплашително в гърлото му.

— Кацумата-сан! Какво има?

— Някой ни е предал — изпръхтя Кацумата и махна на един младеж от Чошу, сух също като него, твърд като стомана, но два пъти по-млад, на деветнайсет. — Обиколи, огледай и се върни. Да не те забележат или заловят!

Младежът изчезна. Останалите последваха Кацумата през мръсния вход в самата постройка. Вътре имаше много стаи, сградата незабележимо се свързваше с другите постройки и от двете страни и там имаше още шиши. Двайсет, всичките въоръжени, повечето военачалници на бойни групи шиши, се събудиха и се приготвиха за битка или отстъпление — една от тях бе Сумомо, сестрата на Шорин, годеницата на Хирага. Те мълчаливо се събраха, очаквайки заповеди.

Когато се измъкнаха от кръчмата, нито един от прислугата не ги разпозна, нито разбра за стремителното напускане, те продължиха работата си, сякаш нищо не се бе случило. Всички се смръзнаха след няколко секунди, когато патрул на Огама нахлу през предната врата и хукна из спалните, будейки гостите, момичетата и мама-сан, а останалите се юрнаха по стълбата, за да претърсят горните стаи. Вой на изненада и ужас, на протест и хленчене се изтръгна от жените, настанени в четирите стаи горе, в които допреди мигове се бяха приютили шиши — също част от предпазливо обмислен план на Кацумата.

Мама-сан вдигна врява, викаше и оскърбяваше разгневения военачалник на Огама, който ругаеше и настояваше да узнае къде са отишли ронините, удари няколко от мъжете прислужници по лицата и всичко без полза. Хората трепереха и на висок глас твърдяха, че са невинни.

— Ронини ли? В моята уважавана, хрисима къща? Никога! — развика се мама-сан.

Но когато патрулът си замина и всички се озоваха в безопасност, мама-сан започна да кълне, привържениците й и слугите — и те всички псуваха предателя, който ги бе издал.

— Кацумата-сан, кой беше? — попита Такеда, младеж от Чошу на двайсет години, с тромава фигура и къс врат — родственик на Хирага; сърцето му все още биеше силно от едва сполучилото бягство.

Кацумата сви рамене:

— Карма, ако го открием, карма, ако не го открием. Това само доказва мисълта, която ви набивам в главите: да сме готови за предателство, за мигновено отстъпление, мигновена битка, никакво доверие на мъж или жена, с изключение на кален в борбата шиши и на соно-джой.

Всички в претъпканата стаичка кимнаха.

— Ами какво ще кажеш за господаря Йоши? Кога ще го нападнем?

— Когато излезе извън стените. — Вестта за внезапното пристигане на Йоши посред нощ дойде твърде късно, за да го пресрещнат.

— Но, Сенсей, ние имаме привърженици вътре в стените — рече Такеда. — Там трябва да го изненадаме, когато се чувства на сигурно място, а телохранителите му не са нащрек.

— Телохранителите на Йоши винаги са нащрек. Не го забравяйте. Що се отнася до нашите хора край него и до тези, които са зад стените му, заповядано им е да останат спокойни и скрити, присъствието и сведенията им са твърде ценни, за да ги излагаме на риск. Малко е вероятно шогунът Нобусада да се измъкне от засадата ни, но в такъв случай те ще са ни още по-необходими.

Мнозина се усмихнаха мрачно и стиснаха оръжията си. Засадата бе планирана по здрач, след пет дни в Оцу, последната крайпътна спирка преди Киото. Само няколко странноприемници по Северния път и по крайбрежния Токайдо се смятаха достойни за почивка на такива величайши особи с тяхната многобройна охрана, прислужници и прислужнички, така че бе лесно да отгатнат местата им за пренощуване. И да се пуснат съгледвачи дотам.

На десет шиши бе възложено това самоубийствено поръчение, те вече бяха в Оцу и се готвеха. Всички сто и седем шиши се събираха в различни сигурни къщи из целия Киото и молеха да бъдат включени в групата за нападение. По предложение на Кацумата бяха теглили жребий. Трима от Чошу, трима от Сацума и четирима от Тоса се сдобиха с честта, вече близо до мишената си, кръчмата на Многото цветя.

— Ийе — прошепна развълнувано момичето Сумомо, — само пет дни още и соно-джой ще стане факт. Бакуфу никога няма да се съвземат от този удар.

— Никога! — усмихна й се Кацумата, харесваше я, бе най-добрата от всички негови ученички — както Хирага бе най-добрият сред мъжете, с изключение на неговия Ори, — възхищаваше се на смелостта, силата и уменията й. Тя също бе доброволец, но той й забрани да участва в тегленето на жребия, смяташе я за твърде скъпоценно оръжие, за да я хвърли в толкова рисковано начинание. Радваше се, че й бе казал да чака тук, отхвърляйки заповедта на Хирага тя да се върне в дома на баща му. Сумомо бе донесла последните сведения от Йедо, които потвърждаваха слуховете за договореното отслабване на напрежението между Бакуфу и гай-джин, за неуспешното нападение над главния министър Анджо и за успешното убийство на Утани и подпалването на резиденцията му. И най-важното, тя бе потвърдила растящата вражда между Анджо и Йоши Торанага. „Откъде идва тази информация — бе прошепнала тя на Кацумата, — не зная, но мама-сан твърди, че ти познаваш източника.“

Бе докладвала също и фактите за смъртта на Шорин. Но не знаеше нищо повече за Ори и Хирага, освен това, че раната на Ори зараства и че и двамата се крият извън Колонията в Йокохама заедно с Акимото, а Хирага някак си като по чудо е станал довереник на един чиновник гай-джин.

— Права си, Сумомо, Бакуфу никога няма да се съвземат — рече Кацумата. — А нашият следващ силен удар ще довърши шогуната на Торанага завинаги.

Незабавно след успешното отстраняване на шогуна Нобусада — на всяка цена щяха да запазят невредима принцеса Язу — шиши щяха да предприемат масирано нападение по главната квартира на Огама, за да го убият; в същото време Кацумата и останалите щяха да завладеят Портите, да издигнат знамето на соно-джой и да обявят, че властта е върната на Императора, а междувременно всички верни даймио и самураи щяха да се стекат да му изразят почитта си.

— Соно-джой — измърмори тя, ликуваща като всички тях.

С изключение на Такеда, един шиши от Чошу. Той неловко се размърда на мястото си.

— Не зная дали да убиваме Огама. Той е добър даймио, добър водач — той предотврати заграбването на властта от Санджиро, отслаби нарастващата мощ на Тоса, той е единственият даймио, който изпълни заповедите на Императора да изгони гай-джин. Не затвори ли той Проливите Шимоносеки? Само нашите оръдия се противопоставят на корабите на гай-джин — само силите на Чошу са на предната линия, нали?