Чтение онлайн

— С ранга на тайро.

— Да бъдеш първи министър на Съвета, това е достатъчно.

— Може би не е. В замяна на какво?

— От днес смятаме за врагове Тоса и Сацума. Ти ще хвърлиш всички нужни войски в съвместно изненадващо нападение срещу Тоса в най-подходящия момент. Ще си поделим феодалното му владение.

— Тъй като той е външен господар, земите му ще преминат в ръцете на външен господар.

— Може би да, а може би не — рече небрежно Йоши. — Ти приемаш никога да не се съюзяваш с Тоса и Сацума срещу мен или шогуната. Ако Сацума и Тоса поотделно или заедно те нападнат, се задължавам незабавно да те подкрепя с огромна войска.

— После? — попита Огама невъзмутимо.

— Приемаш да не се съюзяваш с никого срещу мен, както и аз приемам да не се съюзявам с други срещу теб.

— После?

— От днес полека-лека всеки от нас по свой начин започва да работи за анулирането на брака.

— После?

— Последно: Портите. Ти се съгласяваш законните, легитимни войски на шогуната да си възвърнат контрола над тях утре призори.

Лицето на Огама помръкна. — Вече ти показах, че съм законният и легитимен представител на Божествения.

— А аз вече ти подчертах, че макар документът да е подписан, както се полага, подписът за съжаление е получен чрез изопачаване на истината.

— Толкова съжалявам, не.

— Портите трябва да се върнат под контрола на шогуната.

— Тогава едва ли има за какво да говорим.

Йоши въздъхна, присви очи:

— Тогава, за нещастие, ще бъде издадена нова „воля“ на Императора — да напуснеш Портите и Киото с всичките си хора.

Огама студено го загледа.

— Съмнявам се в това.

— Аз, Йоши Торанага, ти го гарантирам. След шест-седем дни шогунът Нобусада и съпругата му ще са в двореца. Като Настойник имам право на незабавен достъп до него и до нея. И двамата ще видят колко е правилен моят аргумент — за Портите и за много други неща.

— Какви други неща?

— Портите не бива да се превръщат в проблем за теб, Огама-доно. Ще се погрижа за честта ти, ще „приема с благодарност любезната ти покана да поема контрола“, няма да ги настройвам срещу теб. Какво толкова трудно има? Портите са повече символ. Съветвам те официално да подкрепяш мира и да осигуриш ред в страната, докато Анджо се пресели в отвъдното, шогунатът трябва да си получи обратно своето.

Огама се поколеба, затруднен. Йоши лесно щеше да се сдобие с нова „воля“ и той беше длъжен да я признае.

— Ще ти отговоря след месец.

— Толкова съжалявам, след шестия ден по обяд, смятано от днес, е крайният срок.

— Защо?

— След пет дни Нобусада ще стигне в Оцу. По здрач на шестия ден ще премине през Портите. Настоявам да поема временно владението им преди това. — Думите бяха изречени мило и учтиво.

Погледите им се срещнаха. Уклончиво, но също учтиво Огама каза:

— Ще обмисля всичко това, Йоши-доно. — После се поклони, Йоши също и двамата тръгнаха към паланкините си и всички на площада въздъхнаха с облекчение, че изпитанието свърши и, че не се стигна до очакваната кървава баня.

Петък, 23 ноември

Попътната станция Оцу кипеше целия ден от нарастващо вълнение, очакването се преплиташе със страха около последните приготовления по тазвечерното пребиваване на важните светлейши посетители, шогуна Нобусада и принцеса Язу. От седмици жителите на града метяха улиците, почистваха жилищата, колибите, пристройките — покривите, стените, кладенците, градините бяха излъскани; слагаха нови керемиди, шоджи, татами, веранди; а кръчмата на Многото цветя, най-хубавата и най-голямата, в цяло Оцу, се намираше в положение, граничещо с паниката.

Всичко започна, щом се разбра, че светлейшите пътници са отказали да отседнат в близкия замък на шогуната Сакамото, който красеше местността още отпреди Секигахара, и бяха предпочели кръчмата.

— Всичко трябва да лъщи! — заяви господарят, изпълнен с благоговение, а в същото време ужасен. — Ако нещо не е наред — обезглавяване или в краен случай камшик, без значение дали е мъж, жена или дете! Легендите за честта, с която сме удостоени тази нощ, ще се помнят с години — за нашия успех или провал! Господарят, самият Върховен шогун! В целия си блясък? Жена му, сестрата на Божествения? О-ко…

Късно следобед, забулен, заобиколен от телохранители и съветници и напълно скрит за чужди очи, шогунът Нобусада забърза от паланкина си през портите към изолирания участък на кръчмата, запазен за него, с принцесата и техния антураж от лични телохранители, слуги, нейните придворни дами и прислужници. Четирийсет традиционни едноетажни къщи, всяка с по четири стаи, заобикаляха потайната светая светих на покоите за спане на шогуна и банята, много от покритите веранди се съединяваха с лабиринт от приятни пътечки и мостчета над изящни езерца и потоци, които се спускаха от малки планини, всичко бе оградено с висок, дебел стобор от рендосани елови летви.

Стаята бе топла и безупречно чиста, с нови татами и излъскани мангали с дървени въглища. Нобусада захвърли шапката си с воала и връхните си дрехи настрани, бе уморен и сприхав. Както винаги паланкинът бе неудобен, а пътуването — с много друсане.

— Вече мразя това място — заяви той на техния управител, чиято глава допираше пода редом с главите на цял ешелон от прислужнички. — Толкова е малко и вонящо, всичко ме боли! Банята готова ли е?

— О, да, господарю, всичко е, както го искаш.

— Най-сетне Оцу, господарю — възкликна принцеса Язу весело, влизайки тържествено с няколко от придворните си, — утре ще сме си вкъщи и всичко ще бъде очарователно. — Тя хвърли на пода огромната си, също забулена шапка и връхните си дрехи. Прислужничките плъзнаха да ги събират. — Утре ще сме си у дома! У дома, господарю! Струва си да подминем няколко попътни спирки, нали?

— О, да, Язу-чан, щом така казваш — отвърна той усмихнато, тутакси заразен от повишеното й настроение.

— Ще се срещнеш с всичките ми приятели, братовчеди, лели, чичовци, с по-голямата ми сестра и невръстната ми сестричка, скъпия ми природен брат Сачи, той навърши девет години… — тя се завъртя от щастие — и със стотици по-далечни роднини, а след няколко дни ще се срещнеш с Императора и той ще те приеме като свой брат, ще разреши всичките ни проблеми и ще заживеем на спокойствие завинаги. Студено е тук. Защо не сте се приготвили? Къде е банята?

Управителят — едър, посивяващ мъж на петдесет, почти беззъб и с масивни челюсти — бе пристигнал предишния ден с група от подбрани прислужнички и готвачи да приготвят техните покои и особените им гозби и плодове и големи количества фин ориз за чувствителния стомах на шогуна. Покоите изобилстваха с великолепно подредени от майстор по икебана цветя. Той се поклони отново, а вътрешно я проклинаше.

— Допълнителните мангали с дървени въглища са готови, Ваше императорско височество. Банята е готова, леката ви храна е приготвена точно както вие и шогунът Нобусада наредихте, вечерята — също. Ще бъде най-пищната…