Чтение онлайн

Вбесен, старшият пристъпи крачка напред. Младежът срещу него се приготви. Пъхна дясната си ръка в ръкава и измъкна шурикен. Преди старият да успее да се наведе или отмести, стоманеният кръг с пет зъбци се заби в гърлото му, той падна, задавен от собствената си клокочеща кръв. И двамата шиши се хвърлиха в атака, но не можаха да разкъсат обръча и макар да се сражаваха храбро и да раниха трима самураи, битката бе неравностойна. Противниците им искаха да ги обезоръжат и заловят живи, но не им се удаде.

Единият младеж извади меч, прободе се ниско в гърба и извика, жестоко ранен, но недостатъчно, за да загине незабавно. Другият се извъртя да му помогне, но в същия момент го раниха смъртоносно и се строполи. Умирайки, изхриптя „соно-джой“. Другият ужасен го чу, направи последен неуспешен опит да се счепка с един от самураите, после рязко обърна меча към себе си и се наниза върху него.

— Намери военачалника — задъха се един от патрула, кръвта цвъртеше от ударената с меч ръка. Един хукна, докато останалите се събраха край телата, старшият още гъргореше, но смъртта му настъпи бързо.

— Нищо не можем да направим за него. Никога не съм виждал толкова бърз шурикен. — Някой обърна двамата мъртъвци. — Вижте, предсмъртно стихотворение! Шиши — както и трябваше да се очаква — ийе, и двамата са от Сацума! Сигурно са полудели.

— Соно-джой — възнегодува друг, — това не е лудост.

— Лудост е да се изрече на глас — предупреди го ашигари със сурово лице. — Ако някой те чуе…

— Слушайте, тези кучи синове знаеха паролата, сред нас има предател! — Неспокойно се огледаха един друг. Отдясно кухненският персонал се бе заковал на място, не знаеха какво става. Много самураи се бяха изтеглили от плета и стояха втренчени в телата; по този начин създадоха пролука за шиши, точно както бяха предвидили Кацумата и Сайго.

Сайго отново даде сигнал. Двамата му най-добри фехтовачи се измъкнаха от храстите най-вдясно и хукнаха към югоизточния ъгъл. Почти веднага ги забелязаха. Двамата най-близки самураи с псувни се втурнаха да ги пресрещнат, а други им се притекоха на помощ. Отново започна свиреп бой, мракът неизмеримо помагаше на нападателите. Един защитник изкрещя и се свлече на земята, сграбчил полуотсечената си ръка. Нови самураи се изтеглиха незабавно от оградата пред Сайго и точно преди да сразят двамата бойци, те със съгласувана маневра зарязаха битката и се престориха, че бягат презглава към стобора до кухните, далеч от Сайго и трите последни групи. Докато тичаха, размотаха от кръстовете, си въжета с малки куки накрая. Приближиха оградата, запратиха ги сръчно, закачиха ги за върха и започнаха да се катерят, а преследвачите им удвоиха усилията си.

Досега цялото внимание бе съсредоточено върху тях двамата. Охраната до входа и от далечната страна на участъка на шогуна все още не знаеше какво точно става, освен че двама ронини са се промъкнали в двора и сега се опитват да се измъкнат през оградата, и забърза да ги пресрещне. Другите тичаха напред-назад край стобора, за да ги заловят от отсамната страна.

Единият от шиши стигна върха на охраната, но преди да я прекрачи, го прониза нож и той падна обратно в храсталака. Другият заряза въжето, скочи до приятеля си, колкото да го види как забива собствения си нож в гърлото си, за да не бъде заловен. Живият потъна под вихрушка от удари. Той се извиваше, извърташе се и се бореше с всичка сила, но скоро четирима самураи го обезоръжиха и го приковаха към земята.

— Е, кой си ти? — задъхано попита един самурай.

— Кой си и какво си намислил?

— Соно-джой… подчинявам се на вашия император — изхриптя шиши и пак се опита да се измъкне от хватката им, но не успя. И други се трупаха около него и той беше уверен, че е изпълнил задачата си и може да удържи вниманието им върху себе си още малко, без да се бои от залавяне. В кимоното имаше стъкленичка с отрова, която можеше да достигне със зъби.

— Аз Хироши Ишии от Тоса настоявам да се срещна с шогуна.

От прикритието си Сайго и петимата мъже с него чуваха своя сънародник, но вниманието им бе насочено към оградата пред тях и към главния вход. Малкото останали самураи го изоставиха и се събраха около обречения боец, най-после целта бе открита.

— В атака!

Шестимата мъже скочиха на крака и хукнаха, Сайго и Тора ги водеха. Те бяха притичали около половината от разстоянието, преди да се чуе предупредителен вик, и самураите, струпани край телата на първата група, се втурнаха обратно, за да им препречат пътя.

— Вие двамата останете тук — изрече задъхано самураят, смучейки наранените си кокалчета. — Не убивайте кучия син, трябва ни жив. — Той се изправи и болезнено закуцука да се присъедини към другите. Имаше тежка рана на бедрото си.

Някои от защитниците настигаха шестимата шиши, втурнали се право към плета, който завиваше в двете посоки.

— Сега! — нареди Сайго. Двойката отдясно незабавно се извъртя и зае отбранителна позиция с шурикени в ръцете. Тичащите самураи предпазливо намалиха скоростта, спуснаха се вляво и вдясно, направиха финт и се нахвърлиха. Шурикените улучиха мишените, но не причиниха тежки наранявания и се започна нова битка: шестима самураи срещу двамата шиши.

Подкрепления тичаха откъм главната порта, други — от мястото на първото нападение. Всички, защитници и нападатели, се стекоха в заветната точка, входа към леговището на шогуна. Когато мъжете от главната порта на странноприемницата видяха за свой ужас, че плетищата и входа са напълно изоставени — макар вратите да бяха затворени, а Сайго и другите трима тичат с все сила и наближават плета, — те се извиха и заеха позиция между шиши и входа, оставиха на другите да ги атакуват и обезумели се втурнаха да охраняват портата. Зад Сайго и Тора двамата бойци нападаха, отстъпваха, все още ги прикриваха отзад. Бяха ранени, но и двама самураи се гърчеха от болка на земята. Четирима срещу двама, а се приближаваха още самураи.

— Сега! — заповяда Сайго и двойката отляво хукна и се промъкна към входа. Нямаше съмнение, че ще стигнат преди защитниците. Това накара една част от преследвачите на Сайго също да променят посоката и да се отправят към входа. Сайго и Тайро тутакси се извъртяха и се включиха в битката зад тях. Техният свиреп щурм ликвидира двама от четиримата останали самураи и помогна да премахнат и останалите противници — само Сайго и Тоса, макар и задъхани, бяха невидими.

Сайго веднага нареди:

— Вървете! — Двамата мъже в един глас извикаха соно-джой и с мъка се втурнаха да подкрепят атаката на входа, привлякла още самураи, оставяйки Сайго и Тора да подновят стремителния си бяг към плета.

Първата двойка шиши, атакуваща входа, достигна тясната пътека и хукна към вратите. Единият ги бутна да се отворят. В същия момент стрела се заби по погрешка в дървото. Но след миг и двамата шиши бяха улучени и надупчени на решето от стрелите на подкрепленията. Те извикаха немощно, опитаха се да продължат и рухнаха. Втората група се добра до алеята. Единият се втурна към идващия насреща самурай, другият хукна към портите, препъна се в мъртвите си другари и умря, пронизан от четири стрели. Приятелят му удари самурая с глава и бързо бе убит. Бяха изминали само минути от началото.