Чтение онлайн

Когато коленичи на ръба на резервоара, на лицето на Брант се изписа удивление. Гигантският скорпион изобщо не му обърна внимание и продължи да клъцка морската трева със страшните си щипци.

Дясната щипка не изглеждаше да е създадена от природата. Над ставата й се виждаше клуп от тел, увит няколко пъти като груба гривна.

Брант позна тази тел. Ченето му увисна и за момент остана онемял.

— Така… Правилно съм предположил — каза Лоренсън. — Сега вече знаеш какво е ставало с твоя капан за риби. Мисля, че ще е най-добре да се обадим на доктор Варли, а с вашите учени непременно трябва да разговаряме!

— Но аз съм астроном! — протестираше Ан Варли от офиса си на «Магелан». — Необходим ви е специалист — зоолог, палеонтолог и етнолог едновременно — да не споменавам какви още други специалисти. Но се постарах да съставя програмата за търсенето. Ще намерите резултата във вашата Банка-2 под ключовото наименование «СКОРП». А сега ви остава само да го потърсите — и ви желая успех!

Въпреки отказа й доктор Варли, както обикновено, бе свършила отлична работа — внимателно бе преровила почти безмерния склад от знания в банките-памет на кораба. Насоката бе започнала да се оформя. Междувременно предметът на тяхното внимание все още мирно си пасеше в резервоара, сякаш непрекъснатият поток от хора, които идваха да го разглеждат или по-скоро зяпат, изобщо не го засягаше.

Въпреки ужасния си вид — щипците му бяха дълги почти половин метър и вероятно можеха да отсекат човешка глава само с едно леко клъцване — съществото изглеждаше напълно безобидно. Изобщо не правеше опит да бяга, може би защото бе намерило такова изобилие храна тук. Всъщност оформи се мнението, че някакво незначително количество химикал, излъчван от келпа, го бе примамило да влезе в резервоара.

Ако можеше да плува, изобщо не показваше желание да го прави, а се задоволяваше да пълзи наоколо на шестте си тромави крака. Дългото му четириметрово тяло, обвито с ярко оцветена твърда обвивка, беше членоразделно, което го правеше учудващо подвижно.

Друго, което силно впечатляваше, бе короната от мустаци или малки пипала, разположени около клинообразната му уста. Те изключително много, всъщност неприятно, приличаха на къси човешки пръсти и бяха сръчни също като тях. Несъмнено подаването на храната бе основната им функция, но явно можеха да вършат много повече неща и хората като хипнотизирани наблюдаваха как скорпионът ги използуваше в комбинация с щипките си.

Имаше два чифта очи — единият от които големи и явно предназначени за слаба светлина, тъй като през деня оставаха затворени, — които вероятно му осигуряваха отлично зрение. Общо взето, съществото бе идеално екипирано за живот в собствената си околна среда — първото изискване за интелигентност.

Все пак никой не би заподозрял наличие на разум в такова странно същество, ако не беше телта, увита умишлено около дясната му щипка. Това във всеки случай не доказваше нищо. Както показваха аналите, на Земята бяха съществували животни, събирали какви ли не непознати за тях предмети, често изработени от кората, за да ги използуват по необикновен начин.

Ако не бе документирано, никой не би повярвал за манията на австралийския скорец и североамериканския крадлив плъх да събират лъскави и цветни предмети и дори да ги подреждат в красиви фигури. Земята е била пълна с такива любопитни неща, които вече никога нямаше да бъдат разгадани. Може би талаският скорпион просто следваше същата безсмислена традиция по същите неразбираеми причини.

Оформиха се няколко хипотези. Според най-разпространената — защото поставяше най-малко изисквания за разум у скорпионите — телената гривна беше просто украшение. Поставянето й непременно е изисквало известни умения; възникна и оживен спор дали съществото би могло да го направи без чужда помощ.

Тази помощ, разбира се, би могла да дойде и от човек. Възможно бе скорпионът да е избягал любимец на някой ексцентричен учен, но това изглеждаше съвсем неправдоподобно. На Таласа всички се познаваха добре и такава тайна не би могла да се запази дълго.

Имаше още една хипотеза, най-пресилената от всички, но от тези, които възбуждаха най-много размисъл:

Възможно бе гривната да е символ на ранг.

Това бе висококвалифицирана работа с дълги периоди на изчакване и отегчение, което даваше възможност на лейтенант Оуен Флечър да има много време за размишления. Всъщност прекалено много време.

Той бе «въдичар», който трябваше да прибира шесттонен «улов» с помощта на невъобразимо здрава корда. Веднъж на ден самоуправляващата се захващаща сонда се спускаше до Таласа, размотавайки след себе си кабела по сложна крива, дълга тридесет хиляди километра. Сондата захващаше автоматично подготвения за преместване товар, извършваше необходимите проверки и започваше вдигането.

Най-критичните моменти бяха при изваждането, когато измъкваха «снежинката» от замразяващата инсталация, и в края — при доближаването на огромния леден блок към «Магелан», когато той трябваше да бъде спрян само на километър от кораба. Вдигането започваше в полунощ и продължаваше почти шест часа.

Ако доближаването и монтажът се извършваха, когато «Магелан» лежеше в дневна светлина, най-важното беше леденият блок да се държи на сянка. В противен случай жарките лъчи на талаското слънце щяха да изпарят безценния товар в пространството. Трябваше да се управлява и нагласи така, че да застане зад големия антирадиационен екран. Тогава щипките на роботите телеоператори разкъсваха изолационното фолио, предпазващо леда по време на вдигането му до орбитата.

След това повдигащата люлка се отстраняваше и се връщаше обратно за следващия товар. Понякога огромната метална чиния с форма на шестоъгълен капак на титан, конструирана сякаш от някой ексцентричен готвач, залепваше към леда и тогава, за да се отлепи, се налагаше да бъде внимателно и прецизно нагрята.

Накрая леденият къс с идеална геометрична форма се задържаше неподвижно на сто метра от звездолета и започваше истински сложната работа. Комбинация от шестстотин тона маса с нулево тегло бе напълно извън обхвата на инстинктивните човешки реакции; само компютрите можеха да кажат какви тласъци бяха необходими, и каква посока и в кой момент, за да се положи изкуственият айсберг на място. Но винаги съществуваше вероятност да се появи някаква извънредна ситуация или неочакван проблем извън възможностите и на най-интелигентния робот. Макар че досега не му се беше налагало да се намесва, Флечър беше готов да реагира, ако се случеше нещо.

Помагам да се построи, мислеше си той, гигантска пчелна пита от лед. Първият слой на питата вече бе почти готов, трябваше да се изградят още два. Ако нямаше аварии, щитът щеше да бъде завършен след сто и петдесет дни. Щяха да го изпитат при слабо ускорение, за да се съединят и слепят плътно отделните блокове, и тогава «Магелан» щеше да поеме последното си пътешествие към звездите.

Флечър все още вършеше работата си съзнателно, но с ума си, не със сърцето си. То вече туптеше за Таласа. Той бе роден на Марс и в нейния свят намери всичко, което липсваше на неговата гола планета. Той бе видял плодовете на труда на много поколения негови предци да се стопяват сред пламъци; защо трябваше да започва всичко отначало в друг гол и жесток свят, а дотогава още толкова векове щяха да минат, когато тук, пред него, беше раят!

А освен това едно момиче го чакаше там долу, на Южния остров…

Той почти бе решил да скочи от кораба, когато му дойдеше времето. Земяните можеха да продължат и без него, нека да изпитват силите и уменията си — а може би и сърцата, и телата си щяха да разбият в студените скали на Сейгън-2 — той им желаеше успех. Изпълнеше ли дълга си, този свят щеше да стане негов дом.

На тридесет хиляди километра по-долу Брант Фолкънър също вземаше съдбоносно решение:

— Заминавам за Северния остров!