Чтение онлайн

Навън все още беше тъмно и всичко беше спокойно. Вътре също. Но дали беше така? През процепа на прага се процеждаше светлина. Измъкна се от леглото и застана при вратата. Отвори я предпазливо и надникна навън. Като видя две познати фигури да пристъпват тихо по коридора, той направи крачка напред и попита:

— Да ви помогна ли с нещо?

Джеймс, който държеше в ръка трептяща свещ, замръзна на мястото си и рязко се обърна. Не се усмихна и не проговори. Джо си помисли, че дори изглежда изненадан да го види на прага. Джеймс се намръщи, сложи пръст на устните си и изсъска:

— Ш-ш-т!

Зад него вървеше Грейс Холбрук, внушителна в стар плетен халат и чехли, с кожената си лекарска чанта в ръка. Тя се усмихна успокоително на Джо и прошепна:

— Не се безпокой, Джо. Става въпрос за Бети. Джеймс дойде да ме повика. Нали знаеш какви са мъжете, които ще стават бащи! Пак й се гади. Нищо чудно след такава вечеря. Търсеше си белята. Както и да е, предполагам, че малко хлородин ще я оправи. Лека нощ и не се тревожи. Ще те повикам, ако има нещо сериозно. Мисля, че Джеймс ще иска да си наблизо.

Когато се върна в стаята си, Джо запали една свещ и провери колко е часът. Беше три. Бедният Джеймс! Нищо чудно, че изглеждаше толкова не на себе си. И бедната Бети. Какъв лош късмет пак да я сполети това, след като си беше помислила, че вече няма да й се гади. Джо се надяваше, че неразположението й не беше провалило напълно вечерта им. Беше се справила успешно с рисковете това парти да завърши с пълен провал и Джо си даваше сметка, че благодарение на нейната любезност, чувство за хумор и съобразителността й ръцете не посегнаха към кинжалите и гостите продължиха да се усмихват. Може би когато се върнеше в Лондон, щеше и той да намери някоя дъщеря на свещеник, която да му помогне да осъществи намеренията си за бъдещето. Да, тъкмо това щеше да потърси — едно момиче, което знае какви са правилата и има достатъчно силно желание да ги нарушава. Прозявайки се, той изчака няколко минути, в случай че потрябваше на Грейс, а после пак се унесе и се върна към сънищата си. „Вече си стар за цяло пущунско угощение“, каза си той, преди да заспи.

Събуди се при първия шум, нарушил тишината на ранната утрин. Чу бързи стъпки на горния етаж, врати се отваряха и затваряха, хора говореха припряно на хинди. Горе ставаше нещо нередно. Присъединиха се още гласове на английски и хинди. Чу как някой остави на земята кана за вода и тропот на сандали по каменните стъпала. Джо навлече бързо дрехите си и отиде при вратата. Човекът, оставил каната, стоеше пред вратата на Джеймс. Той тропаше с все сила по нея, очите му бяха широко отворени и виеше от отчаяние.

— Какво се е случило? — попита Джо.

Мъжът се обърна с облекчение към него и от устата му се изсипа поток от думи на пущу. Замаян и още не напълно разбуден, Джеймс отключи вратата и се появи на прага, като се мъчеше да облече куртката си. Двамата погледнаха надолу по стълбите, а после към тропащия и бясно жестикулиращ слуга. Джеймс стоеше като парализиран, но най-после се окопити.

— Ела, Джо! Случило се е нещо страшно.

Вратата на стаята на Грейс се отвори и тя излезе в коридора, събудила се и напълно готова за предстоящия ден.

— Джеймс? Джо? Какво става, за бога? Имате ли нужда от мен?

— Вече е твърде късно, ако това, което слугата ми каза, е вярно — отвърна Джеймс. — Но все пак ела с нас, Грейс.

Отидоха бързо до горната площадка на стълбите и погледнаха надолу. Проснато диагонално на стълбите, точно по средата им лежеше едно тяло, явно безжизнено. Ръка със загоряла от слънцето кожа беше протегната напред, сякаш за да поиска помощ, а един развързан червеникавокафяв тюрбан се спускаше като водопад по белите каменни стълби. Военната униформа — риза и бричове, лъскави ботуши и несъмнено познатото лице, обърнато в профил, показваха кой е човекът.

— Земан — каза изумен Джо. — Това е Земан Хан.

Напълно разбудил се и осъзнаващ огромното значение на случилото се, в Джеймс политикът надделя над войника. Той пое контрола на ситуацията в свои ръце и тихо започна да дава нареждания. Джо го чу да произнася името на Искандер.

— За момента нищо да не се пипа — нареди комендантът на форта.

Пристъпвайки предпазливо, те слязоха по стълбите и коленичиха до тялото.

— Някой да отвори шибания капак на прозореца, за бога! Нищо не мога да видя! О, извинявай, Грейс! Забравих, че си тук. Случило се е нещо доста неприятно.

— Така изглежда — каза спокойно Грейс Холбрук.

Последва отчаяният глас на Искандер Хан.

— Земан! Тежко ли е ранен? Да не е паднал по стълбите? Кога се е случило?

Той пристигна от стаята си, вече облякъл униформата, и започна да запасва колана с револвера си. Изкачи се нагоре по стълбите. Джо го хвана за лакътя.

— Току-що го намерихме… обаче, как да ти кажа, макар да ми звучи невъзможно, мисля, че приятелят ти е мъртъв.

Отчаян и със заплашителен вид, Искандер изгледа единия и другия, а после погледът му се насочи към Грейс, която бързо се намеси и пое нещата в свои ръце.

— Може пък да не е мъртъв. Отдръпнете се. Трябва да видя какво мога да направя! Искандер, бихте ли се приближил?

Искандер погледна през рамото й, а Джеймс и Джо коленичиха на стълбите. Нещо привлече вниманието на Грейс, когато тя провери пулса на китката и на врата му.

— Страхувам се, че е мъртъв, но — боже господи! — вижте там и там! Всички внимавайте къде стъпвате и гледайте да не променяте нищо.

Тя посочи към следа от повърнато, което се беше стекло изпод тялото и беше засъхнало на стълбите. Внимателно обърна трупа и от устата му се изля още от същото. Искандер пребледня и извърна глава настрани, за да прикрие отвращението си. Мълчаливо Грейс посочи следата, която започваше от вратата на стаята на Земан, продължаваше по стълбите и се събираше под тялото. Отново започна да оглежда трупа. Огъна крайниците, огледа очите, леко опипа черепа.

— Защо е на стълбите? Къде е отивал? — Разтреперан и уплашен, отгоре се чу гласът на Лайли, която зададе въпроса, който беше в устата на всички. — И не ми казвайте, че трябва да се прибера в стаята си — добави тя.

Джо подсъзнателно отбеляза, че вече бе облечена в кафява пола-панталон за езда и бяла блуза.

— Дали пък не е идвал при мен? — запита се на глас Грейс. — Очевидно през нощта се е почувствал зле и е потърсил помощ. Имате ли някакво мнение по въпроса, Искандер?

— Мисля, че сте права, д-р Холбрук — отвърна бавно, без да се замисли, Искандер като човек, изпаднал в шок. — Ако му е прилошало, би се обърнал към вас за помощ, но само в краен случай. Пущуните са такива. Не би потърсил мен, защото съм мъж и съм пущун. — Забелязвайки недоумението на другите, той поясни: — На подобно неразположение при нас се гледа с презрение. — Посочи с ръка следите от повърнатото. — Това е женска работа и говори за слабост. Ако имате късмета да страдате от такова нещо, трябва да го изтърпите сам и да не му обръщате внимание. Сигурно се е уплашил, че ще умре, ако се е опитал да стигне до докторката.

— Това е вярно — обади се Джеймс и Грейс кимна в знак на съгласие.

Мъртвото тяло на Земан и доказателствата, че е умрял сам, агонизирайки, изцяло приковаваха вниманието на всички. Те съзнаваха, че тялото пред тях е по-опасно мъртво, отколкото живо. Достатъчно е само един афганец да извика „убийство“, помисли си Джо, и фортът ще експлодира. А и не само фортът. Тук трябваше да се вземат предвид и редица други съображения, свързани с ислямските разбирания за гостоприемство и отмъщение. Беше невъзможно да се оплаква мъртъв човек, докато фактите за смъртта му не бъдат установени.