Чтение онлайн

За момент Джеймс остана на мястото си, неспособен да се помръдне.

— Джеймс, защо не ме оставиш аз да се занимая с тази работа? — каза Джо. — Викни някой да ми помогне да закараме тялото в болницата. Грейс, може би ще искате да го огледате по-внимателно. Искандер, съгласен ли си?

Искандер се замисли за момент. Всички чакаха как ще реагира.

— Да — рече той, — разбира се. Естествено, бих предпочел просто да погребем приятеля ми, но това са необикновени обстоятелства и необикновена смърт. Никой не може да каже със сигурност как е умрял Земан. Д-р Холбрук е единствената, която може да ни каже това, и тя се ползва както с вашето, така и с нашето доверие. Запозната е с обичаите и с религиозните ни ритуали и аз съм уверен, че ще се отнесе с уважение към тях и към мъртвия. Но ще помоля да бъдат повикани трима от моите хора, за да могат също да присъстват. Емирът би очаквал това — добави той. Направи крачка напред, заставайки почти демонстративно между тялото на приятеля си и останалите от групата. — Ако бъдете така добри да донесете носилка за нашия съотечественик, ние ще го отнесем до болницата. През това време аз ще пазя тялото.

Тялото на Земан беше положено на една маса в моргата на болницата. Той беше мръсен и безжизнен, но властен дори мъртъв.

„Каква нелепа смърт — помисли си Джо. — По-голямата част от живота беше още пред него. Харесвах го и му се възхищавах. Този човек би могъл да бъде мой приятел.“

Инструктирани от Искандер, трима афгански офицери стояха отстрани и наблюдаваха с подозрение как Грейс извършва прегледа за установяване на причините за смъртта.

— Всички добре разбирате, че не съм патолог — каза тя, слагайки си очилата. — Обаче аз съм наясно с обичая на мюсюлманите да погребват много бързо своите мъртъвци и ще положа всички усилия, за да установим причината за смъртта на Земан. Сигурна съм, че сър Бърнард Спилсбъри ще намери много недостатъци на свършената от мен работа.

— Грейс — обади се Джеймс, — той е в Лондон, а ти си тук. Ти си най-добрият лекар в Индия и което е по-важно, ти си единственият цивилен доктор в радиус от триста мили, така че започвай. Както добре ти е известно, нашият фелдшер тук е доста свястно момче.

Ти сама си го обучавала. Той няма равен, когато трябва да се лекуват рани от куршум или пък слънчев удар, но пръв ще каже: „Нека д-р Холбрук да го направи.“

Грейс свали дрехите от тялото на Земан, подпомогната от Искандер, и започна работа, без да бърза, с твърда ръка, като обясняваше на английски и на пущу какво прави. Измери температурата на тялото. Разгледа клепачите и долната челюст, обяснявайки, че тези места дават най-ранната и ясна индикация, когато е започнало вкочаняването на плътта, обаче направи уговорката, че сравнително ниската температура на каменните стълби би могла да забави този процес. Тя накара присъстващите да отбележат началото на хипостаза 11 , посочвайки появата на петна по местата, където тялото е било в съприкосновение с твърдите каменни стъпала. Забелязаха синьовиолетовия цвят, който беше започнал да се събира около кръста и по дясното бедро. Това беше доказателство, както всички бяха видели, че тялото е лежало на мястото, където беше намерено, с часове, а не е било преместено и поставено на стълбите. Прегледа внимателно крайниците и трупа, но не откри рани, пробиви на кожата или нещо необикновено.

Подобен обстоен преглед на тялото на техния началник сигурно ще е извънредно шокиращ за афганците, помисли си Джо, но и обстоятелствата около смъртта на човека бяха напълно необичайни. Нуждата да се разбере истината беше толкова належаща, че те продължиха да наблюдават в мълчание, без нещо да убягва от погледа им. Всичко това беше възможно само благодарение на безпристрастния, делови и напълно научен подход, показван от Грейс.

Най-накрая, след като измина един мъчителен час, тя беше готова със заключението. Посочвайки към бялата чиния от китайски порцелан, в която имаше проба от повърнатото, взето от устата и гърлото, тя каза:

— Е, добре, приключихме. Субстанцията, която е изхвърлил, се състои, както виждате, от полусмлени частици от храната, която Земан е ял на банкета — пилешко, ориз, плодове и прочее. Не виждам доказателства за наличието на някаква друга субстанция, но при липсата на възможности за химически анализ това е всичко, което мога да кажа. Процесът на храносмилане, както можете да видите от размера на частиците, не е много напреднал и това ни дава указания за времето, когато е настъпила смъртта. Времето се определя също от температурата на тялото и процеса на вкочаняване.

— Но защо Земан? — прекъсна я Искандер. — Всички ядохме от храната. Никой друг не е пострадал!

Джеймс и Грейс ужасени се спогледаха и едновременно възкликнаха:

— Боже господи!

— Какво? Какво казахте? Кой… — започна да пита Искандер.

— Тя е добре, Грейс — извика Джеймс, сграбчвайки ръката й. — Когато излязох тази сутрин, спеше като бебе и лицето й имаше същия розов цвят. Тя е добре!

— Мисля, че ще е по-добре да ни кажеш какво се случи през нощта, Грейс — подкани я Джо. Обръщайки се към Искандер, той каза: — Мисля, че трябва да знаеш. Към три часа през нощта чух шум и се събудих. Когато погледнах в коридора, мина Грейс, която отиваше при госпожа Линдзи.

— Джеймс ме повика. Да, трябва да е било около три часа. Аз… и двамата предположихме, че гаденето, от което страдаше напоследък, без съмнение се е влошило от необичайно обилната храна. Тя ми каза, че има болки в стомаха, повърна и имаше висока температура. Дадох й няколко капки хлородин и се почувства по-добре. Останах при нея половин час и тя спокойно заспа, след което се прибрах в стаята си.

Изразявайки общата тревога, Джеймс каза:

— Вижте какво, ще изпратя един прислужник да почука на вратите на всички, които бяха на вечерята снощи, и да провери дали през нощта са се чувствали зле. Кои останаха? Това са Фред, Бъроус и Ратмор. Лайли, както можахме сами да се уверим с очите си, не е пострадала.

Той даде нареждания на застаналия мирно скаут.

— Докато чакаме… има ли някое друго обстоятелство, което сме пропуснали да вземем предвид? Някаква друга причина за това повръщане? Опитвам се да избегна споменаването на думата, от която ме е страх…

— Не е холера. Не — каза категорично Грейс. — Нито е дизентерия. Обаче ти си прав. Ние съсредоточихме вниманието си върху вътрешни обстоятелства. Дали пък не е отровно ухапване от животно или влечуго? Както всички можахте да видите, няма следи от рана по тялото. Понякога повръщането може да се дължи и на удар по главата, въпреки че може би не толкова… как да кажа… не толкова обилно. Никъде нямаше следи от кръв. — Тя беше свалила тюрбана на Земан и беше прегледала внимателно главата, но сега вкара внимателно пръсти в гъстата му черна коса и опипа черепа сантиметър по сантиметър. Когато пръстите й стигнаха непосредствено зад дясното слепоочие, тя спря. Придвижи ги отново бавно по заинтересувалото я място, след което въздъхна. — Ето го! За малко да го пропусна. Има вдлъбнатина, дълга около седем сантиметра и съвсем права. Искате ли да я пипнете, Искандер?

Той кимна и й позволи да насочи пръста му към мястото. После отново кимна.

— Точно както казахте — потвърди Искандер.

Напрежението в стаята нарасна. Афганските войници започнаха да мърморят помежду си.

„Удар по главата! Само това ни липсваше! — помисли си отчаян Джо. Кръвният братовчед на емира, син на местен афридски непокорен главатар, убит при подозрителни обстоятелства, докато се е намирал под покрива на Джеймс, закрилян от законите на гостоприемството. Убит от един от нас! Никога няма да излезем живи от тук! Грейс, не можа ли да си замълчиш?“

Обаче сега Грейс беше изцяло съсредоточена върху работата си на професионалист. Той я наблюдаваше внимателно, докато бързо обръсна косата върху въпросното място.

— Ето! — обяви доволна тя. — Нищо чудно, че не го забелязах. Както виждате, няма кръв и вдлъбнатината е много малка.

— Много странно — отбеляза Искандер и очите му заприличаха на котка, готова за скок.

— Да, наистина — съгласи се, явно не особено впечатлена от забележката му Грейс. — Тъй като кожата не е била пробита, очевидно ударът не е бил нанесен с остър предмет. Черепът не е счупен, така че не е бил нанесен и с приклад на пушка или с някакво друго тъпо оръжие, каквото, предполагам, използвате ежедневно в работата си, командире.

Джо усети някакъв подтекст в тона на Грейс. Тя се обръщаше към него с молба да й помогне. „Бедната, сигурно напрежението от всичко й се е отразило, макар че успява да не го показва“ — помисли си той. До този момент се беше справила съвсем сама, и то много добре, но имаше нужда от помощ.

— Вие сте права, докторе. Това не е удар от някой, който се е опитал да го убие. Имаме само един удар и абсолютно нетипична рана — каза Джо. — В опита, който имам с наранявания по главата, често съм имал случаи, когато причината са удари. Тогава обикновено ще откриете следи от няколко удара по черепа, нанесени или поради неконтролирана ярост, или с цел нападателят да е абсолютно сигурен, че си е свършил работата. Няма също и наранявания при самоотбрана. Имам предвид рани по ръцете, които жертвата би получила при опити да отбие атаката. — Той отново огледа внимателно ръцете на Земан. — Няма нито една драскотина. Нито дори счупен нокът. — О, господи! Знам от какво е това! Искандер, Земан лежеше леко извърнат на една страна, когато го намерихме. Нали така? На коя страна? Спомняш ли си?