Чтение онлайн

Тя хвана Джо под ръка и го изведе навън.

— Е — поде Нанси, — разкажете ми всичко! Кажете какво правите. Осветлете ме за изострената като скалпел прецизност, с която сте направили разрез до сърцевината на нашите проблеми! А между другото, не им обръщайте внимание на онези двамата.

— Не им обръщах внимание — рече Джо, — но много ми беше забавно да ги слушам какво си говорят.

Тръгнаха заедно през сгъстяващата се тълпа, привличайки не един и два любопитни взора. Джо съзнаваше, че с Нанси представляват впечатляваща двойка, и не се учуди, че дамата събира толкова много възхитени погледи. Наблюдаваше я крадешком как се дръпна настрани, за да размени кратък поздрав с някаква двойка, на средна възраст. Стройната й фигура в жълта коприна беше цялата енергия и грация. Роклята бе последният писък на лондонската мода, спускаше се на дискретни два сантиметра под коляното, прилепналата и прозирна горна част беше прикрепена с тесни презрамки за раменете. Докато повечето жени носеха дългите си коси завити на измъчени кокове, лъскавата тъмнокестенява късо подстригана коса на Нанси се полюшваше свободно около изящната й глава и Джо усещаше, че на всеки мъж, с когото тя разговаря, би му се искало да прокара ръка през косата й. Той реши, че би направил точно това. Когато му се представеше удобен случай.

Нанси го заведе до маса с два стола.

— Да поседнем за малко. На такива шумни места почти нямаш време за лични разговори! Седнете. Купете ми едно питие.

Тя махна с ръка и келнерът се приближи до нея.

— Напоследък май че не пием друго освен джин с лимонов сок. Джин с лимон? Добре ли е? — и тя вдигна два пръста. — А сега да се огледаме. Първо, онзи, който ни маха ей там, е съпругът ми. Гори от желание да се запознае с вас, но в момента, изглежда, е зает. След минута ще ви го представя. А онзи е Гайлс Прентис, за когото сигурно ще чувате доста неща. Мисля, че е извън обсега на нашето разследване — надявам се, нищо против нямате, че казвам „нашето“ разследване, нали — но всъщност той е може би най-интересният човек в гарнизона, а и изобщо. Баща му е бил британски поданик в Джилджит в северозападната гранична провинция и в този град Прентис е прекарал детството си. Невероятен полиглот е и оттам вероятно му е тръгнало с езиците. Проговорил е пущу, преди да научи английски и фактически бил отгледан от пущуни. Говори хинди, бенгали, когато се налага, персийски, както са ми казвали, и не само това — също и половин дузина диалекти. Не се е връщал в Англия, за да учи. Навярно вече сте разбрали, че бедните европейчета на около шестгодишна възраст ги изпращат вкъщи. Порочна система! Но вместо да завърши светско частно училище в Англия, той отишъл в католическо училище в Калкута, а оттам — в Сандхърст 15 .

Когато се върнал в Индия, индийските полкове се надпреварвали да го вземат на служба. По някакъв начин фамилно бил свързан със сивите конни части, а и се изучил за кавалерист, но не изкарал и два дни в Индия, Прентис се присъединил към Скаутското подразделение, Джилджитските скаути мисля…

— Скаути?

— О, да. Скаутите. Редовни или полуредовни военни части на северозападната граница с Афганистан. Най-грубите мъже в света. Английски офицери, и пущунски ефрейтори и редници. Гайлс Прентис отишъл при тях на временна служба и изкарал пет години на границата, където бил роден. Не мисля, че щял да се мести, но неговият полк го призовал да изпълни някакво полково задължение. Ще го повикам да дойде. Хей! Гайлс! Ела се запознай с полицията!

Джо видя мургаво лице, внушителен нос, старомодно дълга коса и проницателни очи. Значи това беше полковник Прентис. Сега командир на бенгалските сиви. Мъжът, който се върнал у дома и заварил къщата си разрушена, жена си мъртва след пожара, а малката си дъщеричка истерична и ужасена. Този мъж повел бенгалските сиви във Франция през 1914 г., командвал атаката на полка срещу Ньов Шапел, спечелил Орден за особени заслуги и лента, а сега, строг и сдържан, аскетичен и привидно отдаден, стоеше начело на полка в мирно време.

Той погледна Джо с предпазлива дружелюбност.

— Радвам се, че сте тук — рече. — Твърде много мистерии! По това си приличат и в този смисъл няма никаква мистерия! Печални и ужасяващи, но те всички се поддават на обяснение и единствената загадка е, че са се случили през един и същи месец. Надявам се, че сте умен човек — нямаше да бъдете тук, ако не сте такъв, — но според мен ще се провалите, що се отнася чисто и просто до… — поколеба се за миг и продължи, — що се отнася чисто и просто до полицейските разкрития. Ще ви предложа моето обяснение, ако желаете, а то е: „Това е Индия.“ Индия не е Седемте циферблата 16 . Още по-малко пък разследваме загадка в провинциална къща — ростбиф за обяд в неделя, викарий наминава за по чаша шери след утринната молитва, труп на килима в библиотеката и домашно търсене на истината посредством състав от предвидими действащи лица. Това е Индия, пак ви го казвам, и тук стават най-странни неща. Живял съм години наред на северозападната граница, където всеки пущун приема присъствието на зъл дух за нещо обичайно. Тези неща ги има, нали разбирате.

— Чурейл може би — подхвърли Джо, едва спомняйки си думата.

— Чурейл, разбира се — потвърди изненадано Прентис. — И се сещам за още пет-шест феномена, в чието съществуване хората масово вярват и ги поставят редом с вашия чурейл. Това е страната на Кали Разрушителката, както и на Вишну Доброжелателя — Прентис замлъкна и Джо схвана, че макар и да имаше още доста какво да споделя, дори гореше от желание да го сподели, Прентис щеше да се подчини на установения принцип на Клуба, който не позволяваше на никого да говори по служебни въпроси извън работата, и се канеше да сложи точка на разговора.

„Не забравяй — не танцувай с едно и също момиче повече от три пъти и не досаждай на никого. Бъди като пеперуда и кацай от цвете на цвете, това са правилата на бала в Клуба“, напомни си наум Джо. В този момент оркестърът на шропшърската лека пехота засвири фокстрот. Той се усмихна, кимна и се изправи на крака, изпълнявайки ритуалните жестове при отдалечаване. Сетне:

— О, и още нещо, сър, преди да ни призове дългът на дансинга… Не ми се иска да ви моля, но две минути сега ще ни спестят разговор на по-късен етап, който вероятно би ни загубил време и на двамата…

— Слушам ви, Сандиландс — откликна спокойно Прентис. — Става дума за необичайни обстоятелства и ако правилно разбирам тревогите на жените, най-важно е времето.

— Тогава няма да ви се извинявам, че ви моля да се върнете в 1913 г., към смъртта на Алиша Симс-Уорбъртън. В сведенията се посочва за някакво съобщение, което светкавично я изпратило към реката, а оттам и към смъртта й…

— Имате предвид пеперудата. „Траурната мантия“ — Прентис въздъхна. — Винаги съм считал, че по някакъв начин съм отговорен за смъртта на Алиша. Косвено, разбира се, но съзнавам, че ако не бях предал съобщението, тя нямаше да прекоси реката този ден. Макар че когато вникнете в значението на пеперудата, може би ще се съгласите с мен, че аз бях употребен. Инструмент на съдбата. Нищо повече.

— Значението на пеперудата?

— Да, „Траурната мантия“. Много странно. Голяма рядкост са в Индия, но в Англия са почти непознати. Нищо чудно, че Алиша е била въодушевена! Предполагам, че не сте виждали пеперудата. Тя е голяма и има черни, отпуснати криле. Злокобно насекомо, ако ме питате. Местните й казват нещо от рода на Предвестникът на Кали — с други думи, предвестникът на смъртта.

Той замълча за момент, преценявайки отговора на Джо.

— А човекът, който ви даде тази информация? Познавахте ли го?

— Нека ви обясня. Всеки знаеше за колекционерската страст на Алиша. Може да ви се струва доста смешно, но всички — и индийци, и англичани — я глезеха. Носеха й мостри, казваха й къде са забелязали нещо интересно, такива неща. Боя се, че тя даваше на индийците прекалено големи бакшиши. Налагаше се Симс-Уорбъртън да говори с нея по въпроса — Алиша харчеше половината от домакинските разходи за насекоми, оплакваше се той. И веднъж при мен дойде един индиец с молба да поговорим. Взех го за градинар, макар после да научих, че не е такъв — човекът просто изчезна. Не говореше английски, а само диалекта на своето село. Дойде при мен, защото знаел, че никой друг не би могъл да разбере това, което щеше да ми каже. Недоумявах. А той искаше да ме помоли да предам на жената, която колекционира пеперуди, че край реката във върбовата горичка на отсрещния бряг имало люпило на много рядък вид. Помислих, че е просто поредният нахалник, който се опитва да измъкне пари от Алиша, и понечих да го отпратя. Тогава той се впусна в ярко описание на насекомото и назова името му, Предвестникът на Кали, и да си призная, заинтригува ме. Потърсих пеперудата в една книга и се уверих, че той не говори измислици. Дадох му бакшиш — разумна сума, от Алиша щеше да остане по-доволен — и предадох информацията нататък. На минутата. Пеперудите не чакат нито мъже, нито дори мемсахиби. Повече не му видях очите на този човек.

— Друг инструмент на Съдбата? — промърмори Джо.

— Напълно вероятно. Някой път трябва да продължим този разговор. Допускам, че ви интересуват много повече неща. А сега ще танцувате ли, Сандиландс? Сигурен съм, че Нанси би ви позволила да я преведете през дансинга — и след поклон към идващата Нанси той се обърна и се отдалечи.

— Е — попита Нанси, — как ви се струва?

— Невероятен човек — отвърна замислено Джо. — Срещал съм един-двама като него, но мисля, че той е начело в класацията ми. Да позная ли? Верен приятел, неумолим враг, изкусен интригант — прав ли съм? Обикновено като такъв се проявява.