Чтение онлайн

Настъпи тишина, нарушавана единствено от ритмичното скрибуцане на ветрилото на тавана. Кити потъна в ужасите на миналото.

Докато Джо й даде време да подреди мислите и чувствата си, умът му се зае да попива подробностите и да преценява доколко важни за неговото разследване са кървавите събития от онзи март преди дванайсет години. Все още се въздържаше да формулира хипотези и заключения; той просто поемаше колкото е възможно повече информация за серията от необичайни и противни събития. Често беше използвал този метод в случаите, по които бе работил. На първоначалния етап подходът му се характеризираше с лакомо поглъщане на факти и впечатления. Не правеше предвиждания, не разработваше версии, докато не се убедеше, че е научил всичко, което би могло да се научи за престъплението. Даваше си сметка за опасността от очертаването на хипотеза, която по-късно можеше да бъде разбита на пух и прах от появата на ново сведение.

А и в смъртта на първата мемсахиб имаше нещо, което силно привличаше вниманието му. Привеждайки доказателства от прибързано действащи серийни убийци, които бяха шокирали населението на Европа през последните петдесет години, Джо си беше изградил собствена теория, че първото и последното от всяка серия убийства с най-голяма вероятност хвърлят светлина върху идентичността на убиеца. Първото, бидейки първо, неизбежно е най-дилетантски извършено, най-небрежно, най-нервно. Ако убиецът иска то да остане неразкрито, втория, третия и четвъртия път трябва да подобри методите си, да поеме по-малко рискове, да прикрие следите си по-изкусно. Ако кариерата му продължи да процъфтява, той може да стане прекалено самоуверен, чувствайки се неподатлив на разкриване и когато полицаите разследват петата или шестата му жертва, придобитите им умения биха могли да се уеднаквят с неговите.

Тъй като беше първото и очевидно най-непредумишленото, убийството на Доли Прентис според Джо бе най-значимото. Неговият модел прилича и в същото време не прилича съвсем на модела на последвалите убийства. Както в останалите четири случая, имаме фатално присъствие на местен жител, при смъртта на Доли — предполагаемите бандити. Джо се сети, че всъщност нито един свидетел не е споменал, че е видял някакъв бандит, макар в докладите да пишеше, че слугите са ги видели и група от четири-пет въоръжени мъже е извела слугите насила извън сградата. Дали някой — Прентис? — ги бе наел, примамил или подлъгал да нападнат къщата? Докато той е отсъствал? И после ги е преследвал и се е отървал от живите доказателства срещу него? Джо реши да обуздае въображението си; нито един мъж не би изложил безразсъдно на опасност жена си, дъщеря си, адютанта си и своето домакинство от верни прислужници.

Джо прелисти назад страниците на албума и отново погледна сватбената снимка. Дори на портрета Доли искреше от щастие и от нещо друго… удовлетворение? Гордост може би? Не беше ли доловил нюанс на същото чувство в очите на стар ловец на тигри, изобразен върху една от картините в столовата — „Виждате ли какъв чуден звяр съм хванал?“.

Джо погледна нейното завоевание. Полковник, преди това майор, Прентис. Висок, атлетичен, внушителен. Да, тигър. Но инспекторът се съмняваше, че Доли бе стъпила с изящния си крак на врата му. Спомни си какво му каза Кити за женитбата в армията — „Полковниците трябва да се оженят“. Прентис не изпълняваше ли просто своето задължение в името на повишението в чин? А Доли дали беше избрала мъжа или командира в базата, какъвто щеше да стане? Известно ли й бе неговото минало, вродената му лудост?

— Казвате, че Прентис, ъ-ъ, се е върнал към правилата за поведение, които е усвоил в ранните си години… онзи Пущунвали… за да потърси отмъщение от бандитите, отговорни за смъртта на жена му? Тези правила още ли са важни за него, след толкова време?

Кити запали друга цигара и се замисли върху въпроса му.

— О, да, мисля, че са важни. На пръв поглед Гайлс Прентис е пакка 21 кавалерист, изпълнителен до педантичност, студен, високомерен, но винаги съм смятала, че характерът му притежава и друга страна, нещо по-живо, бълбукащо под суровата външност. А пущунският морален кодекс е много — как да кажа — много съблазнителен със своите опростени и мъжки правила.

— Той съдържа ли нещо повече от дълга за отмъщение?

— Да. Но не много. В него е застъпен дългът за мелмастия — тоест гостоприемство. От един пущун се очаква да предложи храна, жилище, закрила, дори да даде живота си, за да защити всеки, който потърси подслон при него. Мнозина британски офицери си взимат охрана. И започват да се възхищават от пущунския начин на живот. А на второ място стои правото на нанавати, което означава „влизане“. Един пущун е длъжен да предложи защита на всеки, който го помоли за това, дори на най-върлия му враг. Дойде ли при него човек, захапал туфа трева, за да покаже, че се подчинява като животните, и с Коран на главата, пущунът не бива да отказва нанавати. Но първото и най-важно задължение е бадал — отмъщение. Отмъщение се извършва за всяко оскърбление, нанесено на пущуна, на семейството или на племето му. Той може да изчака дълги години, преди да го извърши — дори може да забрави причината за него — но е длъжен да отмъсти. Разказват един случай — съвсем скорошен е и знам, че е верен, защото моят братовчед разследваше инцидента, — в който някакъв туземец прострелял на границата съвършено невинен английски офицер. На въпроса защо убил офицера, когото не познавал, туземецът отвърнал, че неговият прадядо бил убит от англичанин и той си отмъстил. „Но след сто години?“, попитал братовчед ми невярващо. „Сто години… да…“, отговорил пущунът. „Може би малко избързах.“ Има истории за стари жилави селяни, които погубват собствените си потомци, щом го изисква моралният кодекс!

— Значи преследвайки бандитите, Прентис е отмъщавал за смъртта на Доли?

— Да. Не бих искала да си го мисля, но допускам, че точно това е направил. Имаше нещо толкова смразяващо в енергията и непреклонността на този човек. Когато потегли на наказателния набег, лицето му бе като гранит, изражението му свирепо като на трите Фурии, взети заедно. А и не е необходимо да имаш пущунски мироглед, за да държиш на своето отмъщение. Мнозина британски офицери го окуражаваха. Горяща къща, горяща мемсахиб, ужасено дете — тези образи събудили страховити спомени, нали си го представяте.

— Спомени от метежа?

— Да. Бях напълно разстроена от гледката на горяща къща, а мисля, че и всички на моята възраст. Аз бях дете на метежа, както се казваше тогава. Родена през 1857 г. в резиденцията в Лакхнау. Знаех всичко за метежа. Нашите приятели говореха много за него, разбира се, и разрушената къща на Прентис ме потресе. Не бях единствената, която изрече: „Пак започва.“ Под подредената повърхност на военния живот винаги съществува страх, че пак ще се повтори. И не забравяйте, господин Сандиландс, че англичанки, съпруги на военни, бяха първите жертви на касапницата.

След войната не изпитвах неприязнено чувство, докато предполагаемото самоубийство на Пеги Съмършам не ми върна спомените и лошото чувство отново не ме споходи, примесено с отмъщение, щом пресметнах и осъзнах, че през последвалите години са извършени още пет убийства все през март и не смятам, че някой друг се е замислял за това до момента, в който Нанси не започна да поставя всичко под съмнение. А сега вие тършувате като сибирска белка или по-скоро обикаляте и душите като копой. Каква е следващата ви стъпка?

— Отивам в Калкута — отговори Джо. — Следващата седмица. Ще се срещна с Харолд Кармайкъл и Филип Форбс. Отивам с Нанси.

— О, така ли?

— Добре — рече Джо, — знам какво имате предвид под „О, така ли?“! Може би трябва да кажа, че ще пътуваме със служебната кола на управителя, а шофьор ще бъде не кой да е, а самият Наурунг!

— Безукорно придружаване! — възкликна Кити, взе малък златен часовник, закачен за диплите на деколтето й, и го погледна с красноречив израз.

Джо се засмя.

— Едно от нещата, които сме научили в полицията, е да разбираме от намеци! Много ви благодаря за всичко и скоро пак ще се видим, надявам се.

— По-скоро отколкото очаквате, инспекторе. Днес следобед, ако желаете. В неделя идват гости на чай. Може да се каже, че съм си „у дома“. Ако се знаеше, че загадъчният и красив полицай сахиб е сред сандвичите с краставички, част от менюто, щяхте да съберете голяма публика. Както и да е, затова сте тук — или поне така съм разбрала — да успокоите положението… да уверите истеричните жени, че всичко е под контрола на Скотланд Ярд. Най-добре е да дойдете. Вземете си шишенцето с амонячната сода за вдишване! Пет часа. Не забравяйте!